Ива Екимова
Неделният ден не е нещо, за което си струва да се говори. Тогава основно се мълчи... и чисти.
Единствената разлика със седмичните дни е половин час. Часовникът не звъни в 7, а тридесет минути по-късно.
Отговарянето на имейли е заменено с правенето на по-богата от обикновената закуска, планирането на задачите отстъпва пред сортирането на изсъхналото пране, оперативката в офиса е изместена от простирането, а срещите с клиенти, са сведени до срещата с прахосмукачката и така, докато се изчерпи целият битов арсенал от задачи.
В някои недели остава време за разходка, кино и среща с приятели, а в други – нищо подобно не се случва.
Предстоящата неделя ще е различна.
В нея ще гласуваме за общински кметове. Едновременно с това ще дадем гласа си в национален референдум за или против електронното гласуване.
В продължение на един месец се наслушахме на лозунги и послания, на анализи и отчитане на резултати, на обещания и планове за общински инвестиции. Винаги съм твърдяла, че информираното решение изисква проактивно търсене на информация, а не обичайният консумативно-воайорски подход. Но не за това иде реч в този иначе неделен, а по същество понеделнишки текст.
Извън основното ми право да избера кой ще управлява града, и в частност общината, в която живея, от огромно значение за мен е електронното гласуване да получи своето мощно ДА!
Именно заради гореизложените неделни практики. Резултатът от референдума ще се превърне в задължителен, ако излязат да гласуват не по-малко от гласувалите в последните избори, като повечето от половината трябва да са гласували с ДА.
В прости сметки това означава следното – 3 500 585 са гласувалите на последните парламентарни изори. Ако не по малко от тях гласуват, а малко над половината дадат положителен вот – това означава шанс за въвеждане на електронното гласуване.
Една от социологическите агенции е отчела намерението да гласуват на референдум близо 49% от избирателите - тоест, още съвсем малко остава, за да си извоюваме правото да гласуваме електронно.
Моля, не ме разбирайте погрешно.
Изборите и политическата активност са ми важни, но повярвайте, предпочитам да си ги упражня от топлата кухня, която ухае на палачинки и току-що сварено кафе, отколкото да се налага да ставам, да се обличам и гримирам, да прекося целия квартал, за да отида до училището, където е секцията.
Причината не е само в липсата ми на желание. Само си представете челния сблъсък с майките на всичките ми съученички и ученически любови, както и самите съученички и любови, съседките, ставали свидетели на тийнейджърските ми прибирания в малките часове преди съмване, кварталния, ама хайде - за него друг път...
Тази неделя се надявам за последен път да се наложи да се обличам и гримирам, за да упражня правото си на глас под укорителния поглед на всички тях!
* * *
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Сексапил в особено големи размери
Жените я смятат за лека жена, мъжете нямат нищо против да е такава
* * *
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
