Припомняме ви един любим текст на радиоводещата Богдана Трифонова (бел. ред.)

Наскоро излезе проучване, според което дамската чанта не само била разхвърляна, но и... ужасно мръсна - направо тежка бактериална среда. Дали наистина е така, няма да изследвам и няма да се замислям, защото единствено, което ще постигна, е да спра да бъркам в нея... А това не ми върши работа...

Но гледайки ужасените погледи на мъжете и поклащането на главите с подтекст "Ами, така е... То там само мен ме няма", което между другото не е вярно, защото и тях ги има, реших да си направя собствени правила за ползване на дамската чанта. И така:

*Чантата е живо същество! Това е емоционално-нестабилна, разхвърляна, понякога опасна форма на живот с вграден, самоподдържащ се хаос!

*Колкото по-голяма е Чантата, толкова по-пълна е тя! Това вероятно е основа на нова теория, според която по природа Природата е Чанта – не търпи празни пространства?

*Когато търсиш нещо в Чантата, което за по-лесно ще наречем с А, то винаги първо намираш В, а когато търсиш В, първо откриваш А. Ако се опиташ да излъжеш Чантата, казвайки на висок глас: "Ей сега ще потърся А...", с идеята да хванеш В, то това никога няма да стане, защото всъщност, ти търсиш В и неминуемо ще хванеш А! А дори и да приемем, че А, В, С и т.н. имат определени места в чантата, то не е задължително да бъдат намерени... Няма логично обяснение... Пълна магия.

*Чантата е сантиментална! Колкото и да я тръскаш, колкото и да я почистваш, винаги на дъното има песъчинки от последното море, парченца от счупени мидички и трошици тютюн.

*Чантата е ревнива! Когато я смениш с Другата, която днес искаш да излезе с теб, винаги се оказва, че си забравил в предишната най-важното – телефон, портфейл или и двете.

*Чантата има характер! Малката Вечерна Лъскава Чанта се интересува само от кредитни карти, пари в брой, ключ от скъпа кола и една-две важни визитки. Ежедневната Чанта е като съпругата – носи винаги всичко необходимо – от игла до чадър. А и лепенки, ако детето падне! И мокри кърпи! И вода! И играчка! И всичко останало! Чантата, Която се Съчетава с Определени Обувки е - капризната любовница – има конкретни изисквания за това, това, това и това: "Не тези обеци! Другите! Не този шал! Този!"

*Чантата има мозък! Разделен е на две полукълба, между които има цип! Почти винаги Чантата натъпква цялото си съдържание и смисъл в едното полукълбо.

*Чантата има душа! И не обича никой да бърка в нея! Разчита на твоето рамо! А тя от своя страна пази най-ценни вещи и съкровени тайни!

*Не ти носиш Чантата, а Чантата носи теб! В нея е всичко, което ти е важно и те изразява – от парфюма до червилото, от телефона до тефтерчето с важни бележки, от едно детско чорапче до ароматизирано лавандулово пакетче, дето кой знае от кога и защо е вътре... А! И едно листче със... този ми е съдбовно важен телефон!... А! И едно манисто от един гердан, от една вечер, от едно място, от... една случка... от... да, де.

Обичам си Чантата с цялата ѝ бъркотия! Да, вярно е, че не мога да намеря ключа от входната врата по десет минути, когато ужасно ми се... О, ужас!

Да, вярно е, че изпускам всяко обаждане, защото докато телефонът звъни истерично, ровенето продължава и продължава!

И на всичкото отгоре тежи.

И по последни данни е тотална микробна среда, почти бактериологично оръжие!

Все едно! Нали Чантата, която нося, носи в себе си… Мен?

Май, Аз съм Чантата!

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.