Родила си се в София. Това е добре.
Дошла си в София. Щом така си решила – ок. И успех.
Но без значение, кой откъде е тръгнал, ей ни на - сега сме се срещнали. Животите ни се пресичат всеки ден. Понякога е забавно, понякога - уморяващо. Голям град, к'во да правиш.
Има нещо, което ни обединява в големия град и това е, че всеки иска да успее, да гепи, к'вото може от живота и е по-добре, ако гепиш повече. Едни оцеляват, други се опитват да подобрят средата. Трети – мъчат средата. Абе, борба е.
И понеже е тегаво, аз ще ти скицирам няколко неща, които ще направят животa ти в София Edna идея по-добър и ще ти помогнат за по-добра адаптация към особеностите.
Трафик. Е, много е тегаво! Няма начин да не се разминеш с регистрации СО, РК и ВР. Те са най-опасните с цялото ми уважение към Миленка от РК и Петрин и Дани, които са ВР. Те са изключение. Болшинството са трагедия. И слава Богу, че само се разминаваме.
Представи си, да сме едни от тях. Както и да е. Та, трафикът... Спокойно. Опитай се да станеш половин час по-рано, да тръгнеш по-рано към работа и да избегнеш трафика. Статистически ще си спестиш много срещи с третия, че и с четвъртия вид по кръстовищата.
Факт, няма да разказваш, как един тъпак на кръстовището толкова се бил съсредоточил в бъркането си в носа, остави, че е изпуснал зеленото, но и пръстът му вече окото ще извади... или някоя кифла с очила на оксиженист, която кара с 11 километра в час, пред нея няма никой, минава на жълто и след нея, естествено става червено, но никой повече не може да мине, щото кифлата се влачи като народна песен по „Гурко“... след което, без никаква причина, дава газ, сякаш от това ѝ зависи живота. К'во да я правиш!? Идва от Елин Пелин – там карат така. Къде да бързат!?
Ако толкова ти липсват тези истории – карай си по същия начин. Ако не – казах ти. Излизаш по-рано. Или опитай друго – веднъж седмично ползвай транспорта. Няма да хванеш тремор. Ще ти бъде по-разнообразно, ако можеш да седнеш, ще си цъкаш по смартфона, без да ти свиркат по кръстовищата и ще си ползвала градския транспорт – най-цивилизованият начин на придвижване в големите градове.
Последно – тръгни пеша. Не можеш да си представиш как ще се родиш и ще смъкнеш 5-6 кила за един месец. Само си избери по-тихи улички, че ходенето по тротоарите до големите булеварди не е оферта.
Местата за деца в хубавите училища и детски градини. Може и да няма за теб. Добре дошла в клуба! Щом е така – водиш детето, където успееш и не разчиташ на институцията да го направи елитно. Записваш го на извънкласни активности, които ще го развият достатъчно, че да няма значение в кое училище учи.
Запиши го на английски, запиши го на забавна математика, на лего-работилница, на плуване, на шах, но не на всичко наведнъж. Изберете и бъди сериозна. Така детето ти ще има познания и самочувствие, без да е било в някои от набедените за елитни или наистина елитни училища или градини.
Молът. Повтаряй след мен – през събота и неделя молът е за туристите, балъците и гостите на столицата. За какво ти е да се прескачаш с всички, които въйкат, ахкат и охкат и си правят селфита по ескалаторите? Молът си е там. Няма да избяга. Ходи през седмицата или най-добре, когато има по-дълги почивни дни и всички са по родните си места, или в Гърция. Тогава е супер!
Културни събития. Не забравяй, че големият град предлага всички културни достижения и ако ти нямаш интерес към тях и оскотяваш само с телевизора, нямаше смисъл да биеш целия този път от Долни Дъбник до София...
В София е скъпо. И има защо. Не се панирай, а планирай. И разходите и времето и живота си. Ако не ти харесва, не губи време в съжаления и намери място, на което си щастлива. Само не мрънкай. Никой не ти е виновен за нищо.
Студентски град. Контактите ти със Студентски град или живеенето ти там по никакъв начин не те прави софиянец или космополит. Вярно е, че тъпотията не е заразна, но не рискувай със Студентски град.
Забрави за идеята да отидеш при някой, дори и да са майка ти и баща ти, без да се обадиш предварително и без да се уточните в кой ден ще се видите, в колко часа ще отидеш и колко ще останеш. Просто никой няма време да се занимава.
Няколко фешън съвета: курвенските обувки ги оставяш за главната в Лом или за Студенстки град. Ако си над 50, се опитваш да изглеждаш на около 50, но не и на 20, да знаеш.
Ще ти се възхищават, ако работиш много, не криеш данъци, осигуряваш се на целия си доход и проявяваш инициатива.
Може да не харесваш гейовете, което е ок, защото не си длъжна да харесваш всичко, но нямаш нищо против техния гей парад. Това е толерантност и тя е присъща за жителите на големите градове.
И не забравяй. Може много неща да не ти харесват в големия град, но трябва да живееш с тях, защото може „тях“ никой да не ги е канил, но и теб никой не те задържа.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Защо трябва да ходя на психоаналитик?
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
