Днес си говорим за мъже ( какво все един прекрасен ден), но по-скоро за това какво различава мъжа от жената.
Каква е тяхната система, как да се справим с него... и как да го разберем. Затова ви споделяме разсъжденията на Симо Колев... и неговите откровения. (бел. ред.)
Бил силният пол. Бил бил силният пол или би бил силният пол. Или е просто "би". Не знам. Мъж е мъжкият род на един от биологичните видовете на планетата. И има своите трудни моменти.
Този текст не е оправдание за сълзливи и трудни моменти, написан от разгърден и нежен бард, а технологична инструкция и наръчник за експлоатация на мъжа.
Чувствам се длъжен да го направя, защото жените често забравят как да експлоатират това до тях.
Мъжът е по-затворен, по-издръжлив, говори малко. Да, говори малко. Дори този, на който не му спира устата, рядко пъти говори за себе си. От него можеш да разбереш много (по принцип), досадно много, но не много за него самия. Да, има и плачльовци, които си споделят болката, но са изключения. И доста натежават, като не спират да споделят “болката си”. Ей, братче, то бива, бива, ама толкова болка не е нормално да има, нали?
Да се върнем към общия случай.
Мъжът няма много приятели, а с тези, които има, рядко си говорят за слабости, проблеми, неволи... Ние рядко оставаме демоните си да ни напуснат. И рядко, много рядко, се оплакваме от това до нас. Защо? Нима не е приятелско да кажеш, че “твойта” не те разбира, не те подкрепя или друго подобно? Разбира се, че е приятелско, но не е приятелско спрямо “твойта” и е тъпо да роптаеш в нейно отсъствие, защото така даваш грешни сигнали за нея. И за себе си. Щом си я избрал, ще я търпиш. Нима не изглеждаш нелепо, докато недоволстваш срещу нея в качеството си на човек, който все пак е с нея? Ами къде си спал, като толкова ти е тровила живота, а?
Ще говориш с нея, ще изискваш от нея и ако нищо не става, ако видиш, че времето ви заедно минава в опити да не бъдете заедно – просто си хвани пътя. Но не се оплаквай. Запази собствената си чест и нейната чест. Така.
Мъжът задържа много неща в себе си. И това тежи. Факт е, че мъжът генерално може да носи повече тежести от жената, защото това му е работата, но дори стоките, произведени в Германия, имат далечни технологични предели, но не са безпределно издръжливи.
Приемете мъжа като танк. Тежък, шумен, леко недодялан (а метросексуалните танкчета – съвсем леко недодялани, даже незабележимо), не толкова деликатен и прецизен (като жената), но пък по-издръжлив. Но дори танковете имат нужда от гориво. Гориво, за да продължат.
Ако продължим с аналогиите с транспортните средства – жената е като кола. Френска кола. Нежна, деликатна, с много потребности и дълъг списък със сервизни инспекции. И ако продължим още малко с техническата аналогия, стигаме до моментите, в които мъжете издържат много повече. Философски. Ние влизаме в аварийни режими, когато наистина танкът ни е в критично състояние, когато е на ръба на разрухата. Жените просто влизат с лекота в авариен режим.
И въпросът, който върви с отговора, идва в обслужването, в сервиза. Дори и танкът има нужда от грижа. Както и да звучи. Кажи на това до теб, че е боец, че си струва, че се справя. Защото това не е очевидно, а ако не е боец, не си струва и не се справя, какво по дяволите правиш при него? Или се махай, или си дерзай връзката. Дори и войната не обича предатели на танкове, които стоят някъде само в очакване на по-добро другаде. Не се чувствай длъжна да забележиш течовете от гориво по картера на танка, да отсечеш, че е грозен и ръбат за сметка на един много лачен такъв, който си видяла на излизане от мола и ех, ако можеше поне малко да приличаш на него.
Не ги разбирам тези неща. Как е възможно някой да има нужда от толкова малко и в същото време това толкова малко да е толкова невъзможно далеч?
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
