Има доста материали по темата как да изберем най-подходящия подарък. Според интересите, повода, хобито, зодията, марките, които харесва човекът и прочие…
Някъде ви съветват да си отговорите на въпроса дали притежателят ще го използва, или ще събира прах, но не винаги това означава подарък, който ще се отличи и запомни.
Важното е получателят да остане хем доволен, хем изненадан.
Живеем в такива времена, че няма нищо лошо човек да попита кой от какво има нужда, вместо да подари нещо, което няма да се хареса. Особено, ако не се познавате добре.
Ето какво каза синът ми, когато се приготвяхме заедно за рожден ден на семеен приятел и ме накара да се замисля:
"Вие, големите, просто отивате в магазина и купувате нещо преди празника. Явно човек минава през различни етапи. Когато бях малък (сега е на 6 години и половина), рисувах картички. Сега съм в периода, в който изобретявам нещо (и наистина поне няколко часа, преди да тръгнем за нечий рожден ден, изрязва, залепя и оцветява "скулптура-робот" за рожденика). След някоя година и аз ще започна да изкарвам пари и ще отивам в магазина да купувам скучни подаръци."
Замислих се колко от изненадите, които съм правила с повод или без повод, съм запомнила или по-скоро притежателят им е запомнил.
Ще ви разкажа за тези, за които се сещам.
Веднъж нарисувах картина за добър приятел - композитор. Темата беше провокирана от първата песен, която той ми написа преди доста години. Това я направи лична, защото за никой друг не би била подходяща. За целта взех няколко урока при наш известен художник. Сега единственото ми произведение от този род стои в хола на притежателя му. Не съм и очаквала такова внимание.
Веднъж, без повод, подарих песен на мъжа ми. Тя никога не видя публичност, защото не това беше целта ѝ. Просто беше любима негова песен, която научих, записах, посветих и изпях на него. Не е нужно да сте певец, за да го направите. Може да използвате и домашния компютър като включите караоке, вместо да ходите до студио. Важното е да изпеете любимата песен на половинката си, дори гласовите ви възможности и изпълнението ви повече да го развеселят, отколкото впечатлят.
Най-хубавият жест, който съм правила към децата ми, бе да им посветя стихотворения. И то такива, които не стават за други деца. Не могат да бъдат и разменени. Ако вие решите да последвате примера ми, не е нужно да сте поет и да можете да редите рими. Понякога история, измислена от вас, в която главен герой е детето ви, или едно писмо, което ще препрочита през годините, е много по-ценно от книжка с най-популярните приказки.
На бабите подарих стенен календар с внуците им, още когато се родиха. Отначало си мислех, че идеята е клиширана и неподходяща. Още след първата година ми се наложи да направя нов, защото месеците и годината вече бяха отминали, но те отказаха да свалят снимките от стената. Няколко години по-късно колекцията им с календари нарасна и се превърна в история за различните периоди от живота на най-скъпите им същества.
Сигурно скоро ще ви се наложи да направите подарък. А защо да чакате да ви се наложи? Замислете се дали след години някой ще се сети за жеста ви. Поработете над него дни, а ако се наложи - и повече.
Най-добрият подарък може би е този, който не може да купите набързо.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
