Току що гледах по новините за младо семейство с 6 (шест!) деца. Последното бебче се ражда в къщата им... без лекарска помощ...

Но историята е такава: преди няколко години семейството продава къщата си в кв. "Бояна" в София и заминава за Смолян. Там живеят на земя, която е непосредствено до гората, в каравана, с голяма градина. Отглеждат си зеленчуци, гледат животни... произвеждат ток от слънчеви панели. Натурален живот!

И въпреки че в интервюто споменаха, че мечтаят за къща с керемиди, за миг се замечтах. Знам, че някой ден и аз ще живея извън града, близо до природата. Само мисълта, че ще избягам от бетона, завинаги ме пробужда и изпълва с приятни емоции.

Но много често така си бърборим и се успокояваме с подобни мисли, а реално не правим нито крачка към осъществяването на мечтите си. И този репортаж за това семейство ме вкара в силен размисъл.

Колко лесно е всъщност да направим тази уж голяма крачка и да започнем друг живот! Понякога децата са причина да не мръднем на никъде, друг път работата или кариерата, която гоним лудо, или близките, без които не можем, или на които помагаме. Но каквато и да е причината, със сигурност можем да живеем без всички екстри на града.

При малко повече хъс, да преобърнем всичко наопаки :)

Зависи къде търсим щастието, какво най-много ни радва и изпълва. А за много хора, ако дръпнат чертата, ще се окаже, че е почти едно и също дали ще работиш в града за повече пари, за да плащаш с тези пари наема (или да покриваш кредита), за да плащаш тока и парното, значително по-скъпата храна и какво ли още не, за да чуваш съседа как затваря входната врата сутрин и пали колата си под прозореца ти и куп други "бонуси" на пренаселения град, които няма да изброявам сега...

Но всички ние си имаме личен дълъг списък с "от това полудявам". Или с много малко пари да успяваш да платиш минималния ток на село, да си докупуваш храната, която не расте в градината ти (по разбираеми причини не всичко може да се отгледа навсякъде), да чуваш как кудкудякат кокошките на съседа, а вместо да мирише на изгорели газове, мирише на крави и овце :)

И в крайна сметка дали децата ни ще растат в града, под постоянно напрежение от наркотици, агресия, полудели шофьори и среда, в която скъпите коли и чалга са на мода, или ще израстнат на село сред спокойствие, скука, липсата на много интересни (и не дотам разумни) градски приятели, е все едно... Възпитанието идва предимно от родителите, а в днешно време можеш да завършиш и Харвард дистанционно.

В ерата на интернет няма много значение къде живееш. Информацията е навсякъде, а много от професиите също могат да се работят дистанционно. Сигурен съм, че в България вече е започнал процесът, който в Европа се усети още през 80-те, а именно в големите градове да останат само тези, за които има истински смисъл да живеят и работят там, а онези от нас, които не сме сигурни в града и обичаме прекалено много гората, реката, тишината и куп други неща, характерни за селския живот, може да се организираме и изберем друг път.

Разбира се, че има и вариант, в който живеем на село, а пътуваме до града за работа. В цяла Европа хората пътуват по десетки или стотици километри всеки ден до работното си място. Много малка част от тях се мъчат с градския живот.

Смешно е, че в момента в България (за разлика от Европа) ситуацията е такава, че с парите от продаден (или некупен) малък апартамент в града се купува поне един декар двор с къща на 2 етажа на село.

Аз лично наистина съм направил първите крачки към осъществяването на тази идея и след няколко години мисля да я реализирам. А до тогава се надявам и електромобилите да са по-достъпни и да отпадне драмата с транспортните разходи за чести посещения в града, но това е друга тема, за която скоро ще пиша. И там има над какво да се философства :)

Чао засега от мен.