Обичам водата. Бих живяла в близост до нея целогодишно. Градовете, през които минават реки са най-красиви. А крайбрежните улици най-романтични. "Морските хора" са сякаш с по-свободен дух. Като вълните. Морето. Винаги съм обичала да го гледам. Докато пиша, пуша, хващам тен или просто си пия "мохитото". В София "мохитото" сякаш няма същия вкус. И затова не се сещам да си го поръчам.
Дали обаче, ако трябва да избирам между море и планина ще избера него. Откакто родих питам сина ми. Той си има своите разбирания за море и планина. И това лято избра планината. Защо?? Мислех, че децата обичат да събират мидички, да се ровят в пясъка, да ядат сладолед, да не излизат от водата. Ще ви разкажа.
Имаме си едно любимо местенце в най-красивата ни планина Пирин. Чакаме само да стане август и да узреят доматите на бай Георги. Той е един местен пчелар, който освен пчели отглежда и продава зеленчуци от градината си. Пуска ни сами да си ги откъснем. Стопанисва и малък развъдник за риба. Намира ни от съседи домашни яйца, сирене, кашкавал. Аз правя само хляба и боба.
Най-обичаме обикновена содена питка като тази на Бъдни вечер. Ходим на дълги разходки, завършващи с пикници. Аз пиша. Чета книжки. Практикувам си йогата, дишаме чист въздух и не ни се прибира в София, докато времето не се развали съвсем. Синът ми, който иска да стане изследовател като Беър Грилс, опъва палатки, строи заслони, казва, че се учи да оцелява на предела и той, изучава насекомите и ако му разреша ще спи навън. Един път дори си хапна една мравка "…като Беър Грилс". Сега и сестра му го имитира… та може да прояде насекоми и тя… Много лесно се гледат деца навън, сред природата. Особено в планината, където има по-малко кърлежи и ръцете им винаги са една идея по-чисти…
Чудих се колко време мога да изкарам така. Без графици, задачи, интернет, планове, списък с продукти от магазина… И без да знам какво ще правя следващия час… Не усетих как мина цялото минало лято. И сега се чудя какво правя още тук. Бързам "да изследвам планината". Затова ви казвам довиждане и стягам багажа. За едно лято без графици и граници.
Желая и на вас едно приключенско лято!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
