Ние също обичаме да пазаруваме. Може би не колкото теб, но все пак не сме хванати от гората и не сме някакви съвсем убитаци без каквото и да е чувство за поведение в магазина.
Но. Мъжът и пазаруването са една много странна връзка, която има своите специфики и наблюдавайки тази връзка, можеш да получиш доста интересна информация за самия мъж.
И да се разубедиш от собствените си митове, като например това, че мъжът харчи повече в магазините. Това са глупости. Ние влизаме в мола, когато ни трябва риза, панталон, обувки, анцуг, гащи, отвертка, книга, подарък, все едно. Влизаме, когато ни трябва нещо.
Отиваме там, където знаем, че го има и го купуваме.
Да, може да съм дал 80 лева за риза, при положение, че в още 6 магазина има подобни ризи за по 30 кинта, но аз правя друга сметка. Че следващият път, когато си купувам риза, ще бъде когато имам обективна нужда от риза.
Твоята логика, че има ризки по 20 лева, не важи, защото ти си купуваш 3 ризки от по 20 лева, заедно с още няколко други неща и го правиш почти всяка седмица. Ти имаш нужда от мола, като душеприказчик. Ти имаш нужда от мола, когато си тъжна, или когато си весела. Аз ползвам мола като безплатен паркинг и бързо пазаруване. И максимум – кино. И чао. Моята риза за 80 лева е нищо, защото аз влизам в мола 4 пъти годишно, а не 4 пъти седмично. Като теб.
Мисля, че това е нормално мъжко поведение. Но внимавай!
Винаги имай едно наум за мъж, който познава в детайли всеки един магазин и нещата, които предлага той. Приемам това за нормално, само ако въпросният мъж е мениджър на мола и трябва да си знае клиентите в детайли. Тогава съм ок. Но иначе нещо ми пригарча, събуждайки подозренията, че молът за този градски джентълмен е прекалено лично място.
Мисля, че в истинския мъж трябва да има една недодяланост относно многото магазини и марки и е много симпатично той да не бъде особено уверен в мола.
Мъжът трябва да е моногамен в мола. Разбираш ли? Да си има един кратък списък с 5-6 магазина (даже са много, ама айде), от които да си взима необходимите неща. Не повече. Иначе изглежда като човек, който си губи времето, обикаляйки и разглеждайки магазини.
Този човек няма ли работа, семейство или хоби? Молът не е хоби, моля те. Само си го представи сама и си признай, че е малко нелепо. Само си представи следния телефонен разговор:
- Къде си?
- В мола?
- Ааа... И к’во правиш?
- Ами досега гледах диагоналките с тънки презрамки, а сега гледам десените на ленените ризи. После ще мина през кремовете за лице...
Тъпо.
Не че пазаруването не е тема, не че е срамно да се интересуваш, ама е срамно да задълбаваш. Има неща, които правят мъжете и неща, които правят жените. Ние си купуваме ризата за 80 лева и не говорим за нея. 'Щото е консуматив. Ти си купуваш трите парцалчета за по 20 лева и говориш за тях повече, отколкото ги носиш. И повече, много повече, отколкото си струват времето тези парцалчета.
Та, значи - поогледай се. Виж кой как се отнася с мола и пазаруването около теб. Говоря за мъжете. Или са мърльовци, дето не си свалят рапърските кецове или футболните фланелки, или са дупета, дето се гледат повече, отколкото гледат теб, дори когато си с оная, по-изрязаната блузка и по принцип не приличаш на Дани Трехо (оня, не оная, а оня от „Мачете“). Третият тип са тия, дето най-стават. Описани по-горе.
И ако дълго време не си намираш подходящия, може би не го търсиш на правилното място. Докато ти въртиш като мишка в колело, пичът отдавна си е взел ризата за 80 лева и вече го няма на тази страница.
Прочетете още от Колонката на Симо Колев в Edna.bg:
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
