Оказва се, че според проучване британските майките трябва да отговарят на повече детски въпроси за един час, отколкото Дейвид Камерън по време на изслушванията на премиера в парламента. В цифри това е 23 срещу 22 в полза на майките.

Аз не съм британска майка, но когато прочетох това в интернет, се почувствах някак… страхотна. Бях сложила Камерън в малко британско джобче. Направих бърза сметка и се оказа, че въпросите са поне толкова, дори и повече, защото някои от тях се повтарят по няколко пъти, но пък за сметка на това изискват съвсем различни отговори. Например:

- Може ли близалка?
- Не!
- Защо? (това е друг въпрос, нищо, че е по същата тема)
- Защото си ял достатъчно сладко…

Десет минути по-късно.

- Може ли близалка?
- Не.
- Защооооо?
- Защото, както вече казах, си ял достатъчно, освен това е ужасно вредно за зъбите.

Още пет минути и…

- Може ли близалка?
- Неееее.
- Защоооооооо?
- Защото…Сега ще ти кажа защо! Когато ядеш близалка, в тялото ти влиза много захар и тогава ти няма да можеш да пускаш мрежи като Спайдърмен, защото от захарта мрежите слепват.

Пауза от мълчание и гледане право в очите. Нещо като проверка дали това е долна популистка лъжа. Ако устоиш на теста, печелиш поне десет минути без въпроси!

Друго. Отговорите, които трябва да дават майките, не само са повече от тези на Камерън, но и често пъти изискват много по-сериозна гъвкавост и дипломация. Не можеш просто ей-така да се изправиш, да погледнеш този, който ти задава въпроса в големите, ококорени очи и да кажеш: "Не смятам, че въпросът е зададен коректно, пък и като се има предвид тежката финансова ситуация в момента, не мога да дам зелена светлина на желанието на когото и да било да притежава всяка втора играчка в магазина!", след което да минеш със замах към следващия въпрос. Нямаш шанс, защото следва мултиплицираното: "Може ли? Може ли? Може ли? Може ли? А това поне?"

Много сериозна политическа игра, на която дори Камерън би завидял, се изисква от майките и в онези ситуации, когато питанията са свързани с членове на семейството, с които отношенията не са никак топли, а направо хладни. Например: 

- Мамо, защо когато баба дойде, ти веднага излизаш?
- Мамо, защо баба казва „щом като майка ти толкова разбира, тя да си го направи“?

Или:

- Мамо, сега кой ще ни идва на гости, тези дето, като дойдат, не си тръгват ли?
Тези отговори са трудни, но задължително трябва да бъдат дадени, защото ако това не се случи, ще бъдат изискани от другите участници в играта!

- Бабо, ти защо като дойдеш, мама веднага си излиза?
- А вие сега като дойдете, ще си отидете ли по-раничко?

Само един пропуснат отговор може да доведе до още по-сложни отношения и отлагане на подписването на мирно споразумение.

Разбира се, не бива да забравяме и жонглирането с онези ежедневни въпроси, които изискват стратегически отговори. Това касае най-вече питания, свързани с вълшебни старци, зъбни феи и други магични същества.

- Защо Хари каза, че зъбната фея не съществува?
- А тя кога идва?
- А от къде минава?
- Не се ли заклещва в ключалката, когато носи нещо?
- А защо на острилката, която ми остави зъбната фея, има етикетче от магазин?
- А тя как е донесла глобус, като е толкова малка?
- А може ли близалка?

Опааа. Минаха десет минути.

- НЕ! Не може!
- Защоооо?
- Защото Дейвид Камерън забрани близалките!
 

С радост бих прехвърлила цялата отговорност на него. Истината обаче е, че този отговор може да звучи като опит за оригинален финал, но е напълно погрешен.

Ако решите да остроумничите така, ще получите такава яростна атака, че и група захитрели и обръгнали на детски въпроси британски майки няма да могат да ви помогнат…

- Кой е той? По-силен ли е от Батман? А от татко по-силен ли е? А защо не обича близалки? На него работят ли му паяжините?

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.