Не защото е 8 -и март ме споходи тази мисъл! :) Но много пъти натрапчиво разпознавах в моята котка женския характер, и защо да не го споделя с вас точно на този специален ден... нещо като поздрав с намигане! ;)

Даже ще се опитам да онагледя късия си разказ със снимки, за да не бъда голословен, а по-скоро интересен :)

Чери също е жена, че и котка в допълнение!! 

И на бас, че ако видя усмивка по красивите ви лица, докато четете долните редове, значи много от вас (ако не и всички) сте се разпознали в моята котка необяснимата си (поне за нас мъжете) женска натура! :) 
Да, господ ви е дал много дълбоки и силни усещания, а нас мъжете (за ваше огромно съжаление) много простота и чистосърдечна наивност, с която трудно да ви разбираме :) 

А може би точно в това се състои гениалността на този природен ход, та да може невероятни комбинации от черно и бяло и всички други окраски да се съчетават по непридвидим и изумителен начин!

Но да се върна на косматото женско същество с което съжителствам :)
Имах сутрини, в които незнайно защо тя ме събуждаше с цялата досада, която може да се събере от някъде. Много добре знае, че съм си легнал късно, да речем... преди малко... и въпреки това ме събужда. Дал съм и всичко от вечерта - храна, вода, занимавки...  Но не!! - иска да ме събуди, за да и обърна внимание!!

А когато това се случи малко по-късно и понеча да я прегръщам, да я мачкам и да я целувам както аз си зная - тя се скрива!! Не й е приятна натрапчивата ми любов. Бяга и иска да ми покаже, че сама си е ок! Добре, казвам си... женска му работа. Отивам до кухнята, правя си закуска и не й обръщам внимание.. .ето я и нея... умилква се леко в краката... само леко ме докосва... с вдигната опашка, закача ме мацката!

Малко изчаквам, за да не олекна с прибързан интерес и опитвам този път да съм по-нежен с ласките. Хващам я небрежно и я погалвам като по книга. Тя е ок с това... разбира се, аз искам още... продължавам... опитвам и с целувка... и след малко се чува това "Мяу" което означваше "Е, ти се оля!!" - Защото тя вече се дърпа и не иска да си въобразявам, че ми се е получило толкова лесно!  :(

Ами мъркането?!  Ако не се прибера няколко дена, ще се държи хладно... няма и намек от онова доволно мъркане!  Определено тогава ми показва колко глупаво съм постъпил, че съм изчезнал без нея нанякъде! 

А сигурно си мислите, че тя няма отношение към външния си вид??  Лятото си позволих (по съвет на ветеринарите) да я подстрижа. Прекаравам цяло лято на каравана и заради жегата и всякакви паразитчета наоколо, докторите предложиха да й направят къса прическа по техен вкус и стил! Майко мила!!

Върнаха ми я нула номер с непипната прическа на главата, краката и опашката!! Ами, аз първо щях да се разрева, после се смях през сълзи... луда работа! Но тя това го разбра! Не ми говори (така да се каже) 2 седмици! Никакво внимание, никакво мъркане, нищо!! И това сигурно е най-малкото, което една жена би направила на мъжа си, ако той през ноща я упои и тя се събуди нула номер! :)))

А за любовните авантюри на Чери може много да се разказва, но ще споделя само, че последното лято въобще не се замисли да покани в караваната (и то в 3 през ноща) един див китенски котарак, с който се наложи да се гоним по нощите, за да остане все пак един от нас господар на дома! Е, аз в последствие отгледах потомството му, което не беше никак малко и много палаво. :)

Та такива размишления ме налягат понякога, посягайки внимателно към Чери, за да получа доза ласки срещу щастието и невероятния късмет да се грижа за нея. :) Нали ме разбирате!? :)))

Честит Празник, скъпи дами!

Оставам ваш покорен обожател! :)
Калин В.