Ако съдим по коментарите под каквато и да е било новина в нета, щастието, възхищението и радостта се описват трудно. Или поне спестяваме думите си за тях.

Оставам с впечатлението, че повечето хора са нещастни. Сякаш предпочитат да се оплачат, да споделят какво не им харесва, отколкото позитивните си емоции. Сякаш по-лесно е да изпитваш завист, отколкото радост.

Аз пък ще споделя с вас моето щастие. Да си щастлив означава, че си направил правилния избор. И ако можеш отново да се родиш, да избереш пак този живот. Пак тази работа, пак този мъж, пак тези родители, деца и приятели. С всичките им там плюсове и минуси. Кой от нас е съвършен? (Никой няма виза за рая:-)

Винаги благородно съм завиждала при вида на следната картинка - майка с две заети ръце, държащи малки ръчички. И откакто това ми се случи мисля, че няма по-красива гледка.

Винаги съм завиждала и на хората с брат или сестра. Аз нямам това щастие. Но затова пък не лиших децата си от него. Мисля си, че да отгледам син и дъщеря ще бъде най-голямото ми постижение. Два чифта очи - сини и кафяви ме гледат и сякаш ми казват: "Обичай ме!".

Всеки ден. По-щастлив от предишния.