Новосезонното нахвърляне на новомодните тенденции ни води до прастар комедиен спектакъл…, в който чудно защо се влага толкова много напразно усърдие…Аз вече зърнах две-три подвижни пособия по ботаника, а също и няколко кошнички с великденски яйца и бързо се присетих, че всичкото туй идва от „тенденциите“…

Но какво да кажем за пантонова таблица за съчетание на потресаващо модерния цвят марсала?!

Трогателно! Великосветска дама, усетила, че я разглеждам внимателно, произнесе в оправдателен тон: „Аз всичко съм проучила и е съобразено с тенденциите!“ Как да не одобриш?

Не знам дали пролетно-летните модни тенденции ни осияват или заслепяват със слънчево настроение и цветни емоции, или по-скоро с непасторалния  инат на жените да бъдат многомодно еднакви и все пак фрапантни. Толкова много тенденции, питам се, всички на всички ли прилягат в заслепението им? Май не…

Черно-бялото непогрешимо, мрежести материи с лек куртизански намек, попарт изкуствоведска претенция, задигнато райе по мъжки, хипертрофирали недребнобуржоазни точки, сигнално червено за неуравновесени секс-маниачки, кабаретни ресни, костюм нуво, шашави принтове, прозрачно стопяване на одеянието около тялото, така ведрият пачуърк, балетни рокли за романтички, лъскави материи за парти шик, морско синьо и адмиралтейски кройки, европеизирано кимоно, невестински дантели, вездесъщият деним, гащеризони а ла АВВА, бохемски стил за туберкулозни, каки за новата световна война. Не може да се произнесе на един дъх, нито пък да се облече, но ползвайте, моля ви, обувалка…

Какво не съумява да схване в тоз парад на тенденциите модната маниачка, тъй щото в неразумността си изглежда тенденциозно? Простото положение, че те са пожелателно иронични версии, че отпращат към исторически модни положения и в деликатно преразглеждане извличат от тях ефект, невъзнамеряван при първопоявата им, или поне последната им поява.

В този смисъл, ако една дама не е смогнала конфигурация на собствен стил и възлюблени акценти, тя няма откъде да приобщи и пригоди към себе си новостите и ще посяга базразборно и хистерично към тях… Почти съм казал, че ако дамата не разполага със собствен стилист, следва да е изкарала курс по история на модата… А някои просто имат усет!

Ботичелиевските фльорони, разцъфнали отново в дамския гардероб ми напомнят как с главната редакторка на женско списание навремето разглеждахме последния брой на английското списание „Танк“. Тя бе възхитена от деликатен фотос: грацилна до мършавост манекенка е облечена с фино велурено палто, избродирано с ботанически екземпли, като че от албум с хербарии на аристократ, а зад нея обхванато от живописна разруха, капричиозно шато.

Моята събеседница се прехласна по цветята и бързо изброи няколко полуразрушени старинни софийски сгради, край които може да се възпроизведе кадрото за домашни цели. Бе безкрайно учудена, когато ѝ обърнах внимание, че акцентът е друг – аристократизмът като руина, аристократическата мания по ботанически прециози в по-общата рамка на безкрайната уязвимост и фраджилност на аристократическия лукс, който никога не е вулгарен триумф. Деликатното вметване, че българската вариация ни води до брилянтния Фердинанд, „напълно покварен, наистина неустоим“ по думите на принцеса Метерних, и не е нужно следване на чужди образци, доведе дамата до вапцаровска превъзбуда и галантен ропот.

Положения от типа „Риза тип рокля очарова със строга женственост“,„Панталоните с дължина 7/8-ми придават на дамите момчешки шик“, „Тренчкот като кимоно е за изтънчени гейши“,„Напластяване от дрехи с ефект „модерна престилка“,„Ресните в каубойски стил също са хит“,„При материите абсолютен доминант е денимът“,„Ефирните прозрачни материи са обичаен тренд за топлите месеци“ са приятно безлични пожелания, стандартни като телата на манекенките. А стилът е посягане към цялостен контекст, пълновластно упражнен отвъд самоизмамата на копието, авторизиран и недосегаем… Дама, посегнала към кабаретна рокля с ресни, с леко намигване внушава: „Ела сега да видиш каква Лайза Минели съм, че даже и по-добра!“ Но ако не е убедителна, престъпя границата на куриозното.

Жълто във всичките му нюанси – от слънчево до охра, ала най-вече бананово на прежълтяла дама не върви, освен това, както е известно, английската кралица го облича само при историческо неодобрение, адресирано към Нанси Рейгън и Маргарет Тачър, булчинско бяло от глава до пети ми се струва подпетено, обичаната лятна комбинация синьо и бяло изпреварва класическата черно и бяло, въпреки че и тя отново е много модерна – не знаех, че е обявено такова състезание, гингам карето е чудна покривка за кухненска маса... как да не сложиш отгоре и едни пържени яйца…

Завръщането на пакамака, изглежда преувеличено, защото той просто не си е отивал.

Боксклъчът, бидейки напълно прозрачен, май има единственото преимущество да не можеш да сложиш открито едни дамски превръзки вътре и въобще дисциплинира дамското вещодържателство в чанта.

Бохо-стилът е много подходящ за българската раздърпана действителност и секънд хенд.

Велурът се поддържа трудно, кътаут ансамбли, за бога, не, ако не сте с пропорциите на Хайди Клум.

Стилът нюд лук отдавна се практикува от фолк певиците, монк страйп, ако не са изработени от Стефанели и канонизирани от православната църква, също не.

Нормкор унисекс пасва на актриси, които винаги задигат от гардероба на театъра нещо си, заедно с пасващите му изражения. 

Чарлестон-рокли за Вера Шандел, перат се само в шампанско, крис-крос-пръстени с инвестиционни брилянти за банкови служителки от нефалирали банки, поло яка в космонавтски стил или поне ранен Пиер Карден за късоврати, мюл а ла Мерилин Монро – всичко що се отнася до култовата фигура до стъкленицата ѝ с приспивателни таблети е практически неприложимо за обикновени жени, пожелани необикновеност, миди-пола, да, но поне като Вивиан Уестууд – без гащи.

В Ница, запленен от красотата и стила на моя приятелка аноним, я попитал: „Извинете, вие ли сте романтичната англичанка?“, а тя отвърнала: „ Да, но вие не сте Хелмут Бергер“, ха-ха…

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.