Когато мисля за мислите, мислите ми стават... Как да кажа?

Трудно се мисли за мислите, още по-трудно се казва това, което си мислил за мислите. Мислите ще се окажат една сложна материя. И материя ли са? И са толкова много – големи, малки, тъжни, весели и все сложни. Да не говорим за рунтави, каменни, чупливи, настъргани, люти, карирани, плодови, космически, има и подводни, и с хирургическа точност, и артистични, и много други – пак сложни. Има и едни прости, те са пошли, подли, зли и не заслужават внимание.

Мисля си за малкия човек, той малки мисли ли има? И ако са малки, дали за него не са си точно по мярка. А за големия човек, малката мисъл още по-малка ли е? И изобщо голямата мисъл голяма ли е или просто ѝ е едър кокалът?

Мисълта ми е, че с мислите не съм на "Ти". С мислите съм на "Вие" – чакам ви да прелетите близо до мен, цветни и радостни, само да се пресегна и да сте мои. Но вие, госпожо мисъл, сте странна птица. Когато ви хвана, когато вече сте моя, не сте същата, онази бленуваната. Как го правите, заблуждавала ли сте ме? Или така лесно се променяте?

- И аз си мисля същото за вас. Като начало. Не съм птица!

- Извинете!

- Появявам се, настанявам се, а някак е различно, оглеждам се и не съм сама, както между другото, се бяхме разбрали.

- Другите идват неканени.

- Ами разгонете ги, оставете значимите.

- Опитвам.

- Доста познати откривам, някои съвсем не по вкуса ми и се запитвам, защо? И мигът, в който го помисля, политат още мои бледи копия, които се настаняват в главата ви, а там съвсем не е спокойно.

- Така е, но пък е живо.

- Движението си е направо рисковано, а и организацията - леко куца, как пък точно нея избрахте, та тя е известна екстремистка, често чупи крайници. Както и да е, изборът е ваш! Та споделях ви за бледите мисли, някои директно излитат, други претърпяват огромни промени, а за размера им - това е друга тема.

- Е, все пак искам да имам контрол?

- Ограничи мислите!

- Лесно е да се каже.

- Не ви плаша, но тук ми е уютно и е съвсем реално... да остана.

- Ще се радвам.

- Но е добре да се концентрирате, обичам вниманието.

- Нали не сте натрапчива?

- Помислете сама.

Мислех си какво е казал полският поет Станислав Йежи Лец. Казал е: "Помисли, преди да помислиш". Та, преди да си помисля какво е казал, добре ще си помисля, дали да го помисля.

Мислете му! Хайде и до нови мисли!

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.