Бащинството е основната мисъл в новата книга “Мисия татко”, която вече се продава по книжарниците и на която имам честта да бъда съавтор.
Много е готино! Честно ви казвам.
От уважение към читателите на Edna.bg няма да преписвам части от книгата или да я хваля до припадък.
Но... Ще напиша нещо важно за готовността. Готовността и страхът от бащинството. Ето това не съм го отбелязал в книгата.
Познавам хора, които възприемат бащинството като някакво минно поле, през което се минава бавно, внимателно и със страх. И даже най-добре да не се минава, или ако може да мине само жената, нали е майката, пък мъжът - отстрани “ще носи парите” у дома. Проблемът е, че най-често “мъжът” даже и парите не носи.
Именно заради такива чичаци или свободолюбиви младежи, които се опасяват какво ще загубят, когато дадат, е пълно със страхливи татковци и по-малко деца около нас, отколкото трябва.
Бащата е мъжът и мъжът е бащата. Буквално и по всеки друг начин. А мъжът е танк. И в тази връзка - в бащинството се влиза като американската армия (дано не обиждам тези, за които специално американската армия е трън в очите, ама аз просто не се сещам за по-силна).
Силно, пробивно, мащабно, демонстративно и с високо вдигнато знаме. Така се минава през бащинството. Без страх и без колебания – ти ли си подходящият, сега ли е времето, тя ли е най-добрата партньорка, ох, дали ще се справя с тази отговорност. “Да” е отговорът на всички въпроси.
Смелостта е най-добрият подход. Въпреки неминуемите грешни стъпки, въпреки умората и понякога безизходицата, няма друг начин. Ако подходиш със страх или с резерви, ако се колебаеш в това, което правиш – това ще се прехвърли върху детето, а това не е добър сигнал. Ще стане същото. Колебливо, плашливо...
Нали трябва да оставим следа, а не малка диричка от напишкано...
Ще кажеш – ама то си идва с годините. Не е съвсем така, защото имаме примери на чичаци, които се провалят и младежи, които също се провалят. И обратно. Моят приятел Андре Токев е станал баща на 20. Това е рано, дори и според моите критерии, но евала за смелостта и години по-късно виждам, че младостта с нищо не е направила лоша услуга нито на Андре, нито на двете му деца, вече пораснали жени.
Ще кажеш – не трябва просто да се “скача” в дълбоките води на бащинството. Така е. Не скачай! Не бъркай смелостта с лекомислие. Но и не бъркай задълбочеността с преклонната възраст.
Бащата трябва да е преди всичко смел мъж, който да покаже на момиченцето си, какво е да си смел мъж и съответно то да търси и изисква от бъдещите си гаджета да бъдат смели мъже. И да покаже същото и на момчето си. Да му покаже какво е ценното. Това е урок, който не се изучава между риболова и английския. Това е поведение нон-стоп.
Не съм специалист, но според мен - така се става баща. Със смелост, характер и увереност. А не със стиснати зъби и идеята, че това трябва някак да мине. Да се изтърпи. Не ти вадят мъдрец, а гледаш деца.
И не забравяй, че смелият татко може да е финяга с очила, който работи в софтуерна фирма, може да е грубиян, който си идва от борсата с две торби цимент под мишница. И да бъде еднакво смел и успешен баща. Но най-вече да бъде мъж. Това се иска от таткото.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
