Средностатистическият човек -  за по-кратко ще го наричам Евстати – е много мило същество.

То е изпълнително, понякога послъгва и закъснява за работа, но може да се разчита на него.

Миличкият Евстати мечтае за къща, кола, семейство.

Минават му мисли за пътешествия, спортуване, почивка. Чете си редовно Фейсбука, а там новините са истинско изкушение. Пълно е с картинки на зашеметяващи природни гледки, сгушени в полите на планината кокетни селца, богати селски трапези с домашно отгледана и приготвена храна, чудни платове и носии, ювелирни изделия, направени от стари майстори по древна технология.

Гледа нашият Евстати, преглъща, охка, ахка.

През краткото време на обедната почивка – между другото „обедна“ вече е твърде условно понятие, защото нито почивката е по обяд, а някъде към 16 часа, нито е почивка, защото 15-те минутки минават в редене по опашки за сандвич или супа, после за една минута се поглъща и отново на работа.

Та, по време на обедната почивка или в някой откраднат от работодателя миг, нашият Евстати рови във Фейсбук и въздиша по великолепните музейни сбирки и архитектурни шедьоври на Рим, Париж, Виена. Въздиша и наум се кълне, че ще си издейства почивка, ще настоява за два дена. Не! Пет! Не... Седмица отпуск!

Един ден той става от бюрото. В ушите му звучи героична музика, но само в неговите уши. Наперено се запътва към кабинета на шефа, колегите му го гледат невярващо и тревогата им в очите става все по-голяма. Във въздуха застиват въпроси като: „Защо го прави? Ами бонусите? Ще ги изпусне!“ или „Той луд ли е? Хиляда души чакат за неговото място!“

Но нашият Евстати влиза в кабинета. Настъпва гробна тишина. Възможно е и някой колега да е припаднал от вълнение, но всички са вперили очи във вратата на шефа и никой не забелязва околните.

Минават 10 тежки минути. По-отраканите вече залагат дали ще го уволнят, или ще му трупнат още работа?

Вратата се отваря. Евстати излиза. Затваря вратата и се обляга на нея. Целият е в пот. Но в ръцете си държи лист, на който като нажежена жица блести завъртяният подпис на ръководството, което го пуска в неплатен отпуск за... седмица!

Един по един колегите му стават на крака и започват да ръкопляскат. Някой вади шампанско, събират недоядения си обяд на едно бюро и празнуват! Разхлабват вратовръзките, засвирват на гребени и запяват „Кълна се“ - незнайно защо, но запяват точно тази песен.

Пет часа сутринта. Международната автогара.

Евстати трепери от вълнение. Заминава на пътешествие. Заедно с група от 50 души. Маршрутът минава през четири държави: Италия, Франция, Австрия и Турция. Невероятно пътешествие. Откри офертата в един от колективните сайтове за намаления и за миг не се поколеба. Изтегли кредит и плати с усмивка. Стига глупости! Платил с усмивка... ами да, плати си човекът и се усмихна.

Всичко се случваше толкова бързо. Беше прекрасно. Пътешествието мина на един дъх. След 18-часово пътуване, изморени, недоспали, гладни и мръсни ги изсипаха пред музея в Рим.

Повечето не знаеха, че самият Рим е музей и хората в него живеят в експонати. Толкова древен е този град. Юрнаха се между статуи, барелефи и фонтани. Кураторите приказваха на бързи обороти, защото следващата група чакаше.. нямаше време да опитат от дъхавото италианско кафе, а вместо това на автогарата пиха кафе от картонена чашка, грабнаха по едно парче американска пица и автобусът потегли към Париж.

О, Париж - шансоните, изисканата френска кухня, фамозното вино и знаменитите френски парфюми. Качиха се на Айфеловата кула, вдишаха изгорелите газове на мегаполиса, ядоха дюнери, взеха си сувенири от един мол и отпрашиха към Австрия!

Виена ги посрещна, обляна в слънце, но духаше мразовит северен вятър. Все още в костюма на коледната украса, вечер градът блестеше като златна корона, обсипана със скъпоценни камъни. За бира беше студено, но си купиха пакетчета за греяно вино от евтина верига хранителни магазини. Оттам взеха и бонбони „Моцарт“. Разгледаха катедралата „Св. Стефан“, послушаха струнния квартет, който свиреше на площада. Вечеряха в баварски ресторант, но тъй като собственикът беше грък – ядоха гръцка салата, от пластмасови австрийски домати.

Спаха. После, слава Богу, всички се събудиха. Някой беше намерил забутаната в багажа ракия и тази нощ никой не можа да заспи, докато компанията не припадна от пиянство.

Тръгнаха на дълъг път към Турция. Ах, беше се наситил на студената Европа и искаше да усети топлия климат и влажен въздух на Босфора. Сънуваше баклави, уханен тютюн, пищни багри, ароматни подправки и шумни пазари. В автобуса беше студено и Евстати тайно си мечтаеше за една турска баня, която да пробуди сетивата му и да успокои умореното му тяло.

Настаниха ги в затворен комплекс по програма „ол инклузив“. Можеха да ядат и пият на корем. Чудесно обслужване. Разгледаха „Св. София“, после ги заведоха на един неголям пазар. Накупиха си локуми, фурми, платове, чай. Пиха турско кафе в мола и тръгнаха към родната България.

Когато се прибра, Евстати цял ден спа. Вечерта се посвести и взе да си подрежда багажа. Извади всички сувенири, които си беше купил и грижливо ги подреди на леглото: магнитче от Рим с изображение на римски император и надпис „Vox Populi Vox Dei“. Лицето на императора му се стори познато. Би се хванал на бас, че това е най-известният ни телевизионен водещ. Почувства се близък с италианците.

До магнитчето сложи бутилка френско вино, което беше купил от един денонощен магазин. Загледа се в етикета да види, дали ще разбере описанието на послевкуса на виното и... виното се казваше „френско“, но беше произведено в Калифорния. Добре.

Подреди пакетчетата за греяно вино и бонбоните „Моцарт“. Няколко дни по-късно видя същите в кварталния си магазин.

Накрая извади пазара от Истанбул. Като разгледа стоките, прочете, че шалварите са произведени в Индия, фурмите са от Норвегия, чаят от Русия, а локумите... от с. Ябланица, България.

Ядоса се, стана рязко и без да иска бутна една стомна, която си беше купил от майстори в Трявна. Стомната се счупи, а на едно от парчетата блесна етикет с надпис "Произведено в Китай".

Автор: Милица Гладнишка

Прочетете още:

Здравословно смути или тройка кебапчета?

Пишете на Милица Гладнишка на edna@netinfocompany.bg.