Новата година започна. С обещания, планове, диети, желания, амбиции, мечти. Да, мечти! Те са като надеждите - никога не свършват. И не трябва да свършват. Но някак лесно ги прехвърляме от едната година за другата. От един тефтер в друг, а понякога и от едно поколение към следващото.
Консервираме ги. За после. Годините минават. Консервираните мечти, като компоти в буркани, стават все по-мътни и по-мътни. Докато един ден не ги изхвърлим, защото вече не помним какво има в тях.
През новогодишните празници често си пожелаваме сбъднати мечти. А колко работим по въпроса? Колко от вас развиха таланта си? Да пишат, да рисуват, да пеят, да танцуват, да създават, да преоткриват способностите си… Колко успяха да превърнат хобито си в работа?
Вчера една симпатична маникюристка ми каза, че е гледала новия ми клип. Попита ме дали за това съм мечтала от дете – да пея. После ме изненада с признанието, че е завършила музикално училище. Че е била много добра пианистка и певица и всички учители са я съветвали да продължи да се развива в тази посока, но така я е завъртял животът… Така, че музиката се превърнала в етап от живота й, от който останал само споменът, мечтата.
Сигурно до края на дните си ще разказва за нея. Ще страда все повече за изпуснатите възможности. Ще се надява децата й да я реализират, после внуците. Ще съжалява… Ще я съжаляват…
А вие? Ще допуснете ли желанията и мечтите ви да се превърнат в самосъжаление? В горчив опит. В гола амбиция. В развалена консерва. И накрая в тъжен спомен.
Ако искате, продължавайте да пожелавате на другите да сбъдват мечтите си, за да им напомните да действат, а не да чакат да стане чудо.
А вашите – непременно ги сбъдвайте!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
