Скъпи приятели, за нас е удоволствие да ви представим новия ни гост-автор в рубриката "Колонката на". Това е младата и талантлива поп певица Прея.
Споделяме с вас нейния първи материал, специално за читателите на Edna.bg:
Никога не съм смятала, че някой ден ще искам да се омъжа. Все още по-скоро не искам.
Предполагам, че отчасти причината е, че винаги съм си била самодостатъчна, животът така ме е научил.
Лягах си сама, ставах сама, празнувах сама победи, сама плаках заради неуспехи.
Винаги съм била обградена от много приятели, с които се обичаме и на които знам, че винаги мога да разчитам. Но всички знаем, че това е различно.
Не знам дали вярвате в обмена на енергии, в закона на резонанса и подобни. Аз вярвам. И може би именно това е причината постоянно в ежедневието си да получавам доказателства и потвърждения за съществуването им.
Понякога си мисля, че има връзка с името ми. ''Prayer'' от английски значи ''молитва''. Това дава отражение в живота ми още от ранна детска възраст.
Всичко, което силно си пожелая, за което се помоля, се материализира. Само че понякога не точно във формата, в която съм си го представяла.
Понякога мечтите ми мутират.
Преди не осъзнавах тази си сила, но сега, откакто съм наясно с нея, резултатите са зашеметяващи. Общо взето за мен важи авторизираната поговорка ''Роди ме, мамо, Прея, па ме хвърли на смет''.
Познавах го от известно време. Имахме общи приятели, а и бяхме нещо като колеги. Но до малко преди момента, за който ще разкажа, общуването ни се свеждаше до нищо повече от т. нар. "small talk".
Една приятна зимна вечер с приятели решихме да послушаме хубава жива музика, изсвирена също от приятели в познат столичен клуб. Много рутинно. България е малка, София още повече.
Вечерта не предвещаваше нищо различно от познатото, нищо необикновено. Влязох вътре - отново приятели в публиката, никога не ми е самотно или скучно.
Първата група тъкмо изпълняваше последното си парче, малко ме хвана яд, много исках да ги чуя, но ми предстоеше по-хубаво преживяване.
Втората група беше изцяло от познати. Млади, талантливи, амбициозни момчета, които освен всичко това, правят и доста приятна музика. Със започването на изпълнението им аз нещо си социализирах, вдигнах очи и го видях - момчето, за което преди няколко дни бях получила неистово желание дори да се омъжа, без кой знае колко да го познавам.
Оказа се, че свири с тях по заместване, което беше толкова приятна изненада. Разбира се, факсът отпреди няколко дни ме беше стреснал, а и бях убедена че ще ми мине, но уви.
Беше като по филмите. Сякаш цялото помещение беше залято от светлина, аз онемях, виждах само него, за първи път така. Усетих съвсем ново чувство. Просто ми беше толкова спокойно, че той съществува, че го има. Не таях никакви надежди, защото, както казах, бяхме само познати. Разплаках се. От най-хубавото и необяснимо чувство, което съм изпитвала.
Няколко месеца по-късно двамата, поддадени на импулса, вървим към близката болница за медицински за граждански брак.
Автор: Прея
Пишете на Прея на edna@netinfocompany.bg.
