Трябва да сме благодарни за малките жестове. Животът е пълен с тях.

Слънцето, синьото небе, зелената трева, цветята, водата, огънят... Ако не ценим всичко, благодарение на което ни има, живеем назаем.

Разбира се, това са само жестове на природата във физическия смисъл. Трябва да сме още по-благодарни за малките жестове, които другите хора правят спрямо нас. Това означава, че сме обичани и ценени. Означава, че придаваме смисъл на други живи същества.

Малките жестове към душата са безценни. Ако можем да бъдем поне малко благодарни, сигурна съм че щастието неизменно ще бъде с нас.

Искам да вярвам, че всеки е способен на благодарност, а не на оценки. Много е лесно да оценяваш в скалата от едно до десет, но животът не е телевизионно предаване или състезание. Животът е предизвикателство да живеем в хармония и да бъдем добри.

Лоши хора винаги ще има, но дълбоко в себе си те също са способни на обич. Поне се надявам да са способни. Малките жестове са и в това, да провокираме доброто в тях. Ако успеем да го направим, със сигурност ще ни бъдат благодарни, защото всяко човешко същество копнее за разбиране, въпреки различията които имаме помежду си.

Природата в повечето случаи е благосклонна към нас. Но без малките жестове помежду ни, ние просто присъстваме.