Винаги съм си давала сметка колко важно нещо са костюмите. В буквалния и в преносния смисъл те помагат да бъдем харесвани и предпочитани. Декорът не е от съществено значение, реквизитът също. Като актриса мога спокойно да заявя, че и в живота Edna жена залага твърде много на цвета и кройката.

Слагаме грим, за да подчертаем очите си, червим устните си, за да провокираме желание и наслада. Костюмът е маска, зад която никак не е трудно да скрием същността си, ако трябва да направим добро впечатление.

Чантата ми продължава да бъде пълна с всякакви гримове. Дамските чанти винаги съзаклятнически пазят нашите малки женски тайни.

В картините ни рисуват винаги по-красиви, в поезията за нас използват най – нежните думи, в музиката ни боготворят. Ние, жените, сме привилегировани винаги да изглеждаме добре, дори когато не го заслужаваме. Мъжете са нашето оръжие да бъдем красиви и с това често ги обезоръжаваме. Животът сам по себе си е противоречие, знаем това.

Искам някой ден да кажа непресторено, че съм била пожелавана заради самата себе си. И вероятно ще имам право да го направя, защото любовта е минавала вече през мен. Единствено любовта не се интересува от венецианските маски, защото тя е достатъчно уверена в собствения си вкус, за да цени площадите на Венеция. Рано или късно свършва всеки карнавал. Рано или късно любовта трябва да види какво има зад грима и под пищния костюм, за да разбере, че театърът е свършил.

Моите маски сега стоят захвърлени на тавана. С времето осъзнах, че мястото им е там, че трябва да ги държа настрана от себе си, за да мога да бъда уверена заради онова, което съм.

Мъжките погледи харесват начервените устни, но вкусът от целувката пари повече, когато червилото си почива в дамската ми чанта. Тя, разбира се, винаги ми е под ръка. Какво ли няма в нея. Включително любовта, която съм имала късмета да срещна очи в очи, стои вътре и чака да бъде извикана, ако имам нужда от спомените си. Животът се състои в спомените. Странно е, че дори тях украсяваме, когато затворим очи и се връщаме назад във времето.

Спомените също са суетни.

В природата мъжките екземпляри винаги са цветно оперени. По-едри са и много по-уверени в танца, с който ухажват женската или когато просто решат да се изфукат пред нея. Вероятно, това е една от причините толкова много да държим на дамските си чанти, които са пълни с черни моливи, руж и червило.

Животът трябва да бъде посветен на насладите. Забавата в него е задължителна, той е твърде кратък. Карнавалите и баловете с маски винаги ще ни карат да се усмихваме и за известо време да се държим така, както ни харесва. Но съм уверена, че нашата истинска женска свобода се състои в избора кога да бъдем себе си.

Сега ще си сложа малко червило, понеже излизам на среща. Къде ли се е дянало?!

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.