"Когато жена обича един мъж. Когато мъж обича една жена"…

Изреченията сякаш губят очарование. Думите вече се подреждат в калъпа на шаблона, а животът е толкова скучен без метафори.

Заравям се в старите пиеси или в стари книги, за да усетя романтиката, от която някога също съм се учила на любов. За толкова малко време хората се промениха толкова много. Не говоря за ценности, нито давам акъл.

Просто ми е мъчно за онези диалози, които са присъщи на любовта. Чувствата трябва да бъдат споделяни. Допирът не е достатъчен. Словесното общуване ни прави хора. Инстинктът ни привлича един към друг, но любовта изисква говор.

Не съм наивна. Знам, че времената са други (шаблон), знам, че когато някой обича някого (клише), не е важно точно как ще го изкаже.

Пролет е. Засадих иглики в градината. Скоро ще има зюмбюли, нарциси и лалета. Винаги се доверявам на хора, които обичат животни и цветя. Не защото аз също ги обичам, а защото любовта е универсална (изтъркано).

Пролет е. Излизам на терасата и вдишвам свежия мартенски въздух. Задържам. После издишвам, зашеметена от слънце и небе, което си е върнало синьото.

Искам си клишетата и шаблоните обратно!

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.