Отношенията ни в любовта са генно модифицирани. Любовта, която вече не е онази като в книгите, като на сцената или като по филмите. Тя бързо смени външния си вид. Прилича на абитуриентка, випуск 2013. С много грим, напудрена, с удължени коси и мигли, които пърхат, защото слънцето им пречи.

Модифицирахме храната си, след нея и чувствата си. Живеем в един ужасяващ будоар, пълен с парцалки и дрънкулки. Измисляме си страсти. Борим се със страхове. Любовта не е вече "полет над бездна". Любовта е просто бездна, в която се изгубваме един друг.

Наскоро гледах един от нашумелите филми по роман на Фицджералд. Гледах, опиянена от красотата на историята и от начина, по който тази история е разказана. Запитах се, трябва ли любовта да бъде обект единствено на художествените произведения.

Трябва ли занапред да буди само носталгия по времето, когато е била споделяна и важна, за да бъдат хората щастливи. Онази любов – обладаващата, обсебващата, караща те да трепериш от страх да не я загубиш.

Сега страхът да бъдем отдадени ни изяжда отвътре. Отдалечаваме се повече един от друг, все по-често се разминаваме с нежността и ласката, понеже не допускаме никого в затвора на сърцето си.

Любовта е ГМО. Но все още съществува и в натуралния си вид. Каква да бъде тя зависи единствено от нас.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.