Любовта е най-субективното чувство. Като се замисля, пълно е с "видове" любов, в зависимост от хората, които са я изпитали или мечтаят да изпитат. Тя може да бъде:

Невинна - когато един млад човек е още толкова лековерен, че животът му се струва безкраен празник

Необяснима - когато причината да се обича е тайна за самите нас

Невъзможна - ако разстоянието между хората е огромно или когато не е двупосочна

Пагубна - щом тя стане толкова вездесъща, че всичко останало изгуби смисъл

Мечтана - обикновено си я представяме вечер, когато сме сами в леглото, а сме готови да прегръщаме

Странна - приписваме й чудати черти, в случай, че има доза съмнение в нейната категоричност

Луда - готови сме да направим невероятни неща в нейна чест

Деликатна - ако обстоятелствата налагат тя да бъде потискана пред останалите

Тайна - често вече сме свързани с някого, а сърцето копнее друг

Обсебваща - когато ревността минава разумните граници на желанието

Уморителна - щом навиците в една връзка вземат превес...

Понеже хората са различни, за тях и обяснението за любов е различно. Достатъчно е да си способен да обичаш. Това е любов. Когато обичта е споделена - несъмнено, категорично и сигурно - това е щастлива любов.

Ще се запитате, откъде съм сигурна? Просто го знам.