"Навън е ужасяващо! Пещ! Не се диша! Кошмар! Как оживявате???"

И още, и още, и още… Толкова думи срещу лятото, а индийците при 40 градуса намятат по жилетка, че им става хладно! Да не говорим за скандинавците, които си мечтаят за повечко слънце или пък за британците, които още обсъждат по време на следобедния си чай, онзи топъл и слънчев ден през юни 63-та…

Преди да продължим да мрънкаме срещу лятото нека се върнем пет месеца назад.
Разказвам съвсем случила се случка. 

Вечерта на делничен ден, едно средностатистическо семейство с две деца се опитва да се прибере у дома. Вече три пъти бащата се старае да влезе с колата в малката междублокова улица.

След третия опит успява и бавно поема към гаража. Ако има късмет, ще успее с много ловка маневра да изкара колата от огромните ледени коловози, образували се в средата на малката улица.

За съжаление не се получава.  Налага се майката и двете деца да бутат с всички сили, за да може колата да не остане по средата на платното. Зима е. И е само преди пет месеца.

Дали има вероятност да спрем да се ядосваме от това, че ни е топло?

Фокусираме се върху майката. Нагазила до колене в преспи, бута колата, опряла ръце на багажника. Посинели са й. Чупи нокът. Жалко. Ако се загледаме, въпреки че от снега, който вали вече седмица без да спира, не се вижда много, много, тя се е опитала да изглежда добре.

Облечена е с красиво бежово палто… беше бежово, преди да падне зад колата бутайки, сега е кално-бежово. А ботушите? Бяха уникални кожени, кафяви ботуши. Да, бяха. Единият се олющи отвратително отпред. Но дори и да му се беше разминало тази вечер, утре щеше да го съсипе мазната, сива, градска киша.

По принцип е неразумно да се опитваш да изглеждаш добре, когато навън е такава ЗИМА.

Дали има шанс да ни хареса, че сега навън е лято?

Да погледнем децата. Никое от тях не изглежда щастливо като в детска зимна песничка и не си тананика "тихоо се сииипееее".

Омръзнало им е от всички тонове дрехи, които трябва да облекат само,  за да си покажат нослетата навън. Най-много се дразни тийнейджърката. Не се харесва с огромното яке. Мечтае си за момента, когато ще може само да си обуе велурените пантофки и късите дънкови панталони. Ядосана е.

Така изглежда този един единствен час от живота на това съвсем обикновено семейство, само преди пет месеца, само защото е ужасно студена ЗИМА.

След всичко това, нужно ли е да припомням за усещането "не си чувствам пръстите на краката", както и за вятърът, който пронизва до болка?

Не е ли по-добре да се радваме на възможността да седим в парка до десет вечерта докато децата се гонят, вместо да обвиняваме ЛЯТОТО. То е напълно невинно и НЕ заслужава мрънкането, с които го обсипваме! Ежедневно!

Нека се радваме на моментите, когато привечер сме с коктейли в ръка.

Нека се радваме на вятъра, който може да бъде и прекрасен бриз край морето.

Нека се радваме на босите си пръсти и тънките ленени ризи.

Нека се радваме на летния дъжд, на шарените сенки, на роклите с презрамки…

Нали така?

И още нещо. Когато дойде зимата и започнете да мрънкате от студа, преспите и кишата навън, ще ви припомня колко задушно, лепкаво и потно може да бъде лятото!