Ice, glace, hielo, eis, led, ghiaccio, buz, lod, gelo са думи за лед на английски, френски, испански, немски, чешки, италиански, турски, полски, португалски. На други езици има и други думи за лед.

Не е добре да тръгнеш на лов, без да си отправил молитва към Седна, казват ескимосите, но нека не бъдем расисти и ги наричаме, както те самите себе си – инуити, което означава "истински хора".

Ако успееш да постигнеш шамански танц и стигнеш дълбините на океана, трябва да разрешеш косите на Седна, за да я омилостивиш, а тя ще ти осигури морж или тюлен за вечеря.

Причините за заплитането на косите ѝ са хорските грешки.

В тази ледена страна има много красиви митове. Инуитите имат петдесет думи за сняг и нито една за лед.

Имам един познат, Пешо Даков, който живее до Мишо Семков, ама където беше предишното му жилище. Та Пешо Даков, миналото лято ходи до едно малко селце в Швеция по работа, да внесе едни гуми, зимни, но много добри. Само те ми останаха, след като ми откраднаха колата.

От чисто любопитство и за да се награди за хубавата сделка с гумите, вечерта, преди да тръгне за България, Пешо Даков решил да отседне в новооткрития леден хотел в Швеция.

Разположена на огромна площ от около пет хиляди квадратни метра, сградата изглеждала внушително. След като се поинтересувал, разбрал от хладната рецепционистка, че ледът се получава от река Торн (отново в Швеция).

Имало малко стаи и няколко иглута, в които гостите спели със специално, термо бельо върху ледени блокове, постлани с кожа от северни елени.

Тази информация накарала южняшката му кръв да закипи и въпреки студеното, той усетил остра нужда от силно питие с много лед. Взел от рецепцията ръкавиците, които му подала хладната информаторка и се запътил към бара, където го уверили, че ще изкара чудесно в компанията на барман, който бил истински инуит.

Отишъл на мястото,  където го упътила и... се озовал на ледена гара.

Пътуването до бара заличило "хладния прием". Пътувал бавно, като по пътя виждал хора, които се настанявали в ледените иглута. Представил си тези ентусиасти, зарити под купчина еленска кожа.

Пристигнал. Вратата на вагона се отворила направо в бара.

Термометърът показвал -8 градуса. Помещението сияело в различни цветове, имало големи ледени фигури и малко посетители, които не консумирали водка с лед.

Ето го и него, барманът. Казвал се Кайл, така пишело на табелката, окачена на пухенката му.

Пешо Даков, без да губи време, си поръчал водка с лед, но любезният барман се усмихнал, от което очите му изглеждали още по-дръпнати и му сервирал само водка с обяснението, че е достатъчно студена. Този аргумент никак не допаднал на моя познат и той започнал да настоява. След кратък диалог се разбрало, че лед в питиетата не сервират, защото никой до момента не е изпитал необходимост.

Пешо Даков се запитал дали нямало връзка с това, че в речника на инуитите липсва думата лед.

Не докоснал чашата си, тъй като горещата му кръв се разбунтувала срещу тази крещяща несправедливост и силно афектиран, почти на бегом излязъл от бара и от самия леден Рай, в който не сервирали лед.

Без много да му мисли, се метнал на колата си и след дълги часове на самотно пътуване и постоянно връщане на картината с Кайл и любезния му отказ, пристигнал в ранен следобед пред жилището си в София. Дори не разтоварил багажа си. Метнал се в кварталния бар и поръчал бленуваната напитка – водка с лед.

Барманът Васко, чието име знаели доста хора, макар да не било закачено за ризката му, го информирал, че може да му налее само питието, защото машината за лед била развалена.

Тази информация жестоко разгневила моя познат.

- Що бе, Васо?

- Как "защо"? Нали ти казах – не работи.

- Защо не работи, питам?

- Ааааа. Ми няма кой да я оправи.

- Купи тогава лед. Отсреща в магазина има.

- Знам.

- Купи, де.

- Няма смисъл. Няма къде да го държа.

- Нямаш ли фризер?

- Знаеш, тук не е месарски магазин. За какво ми е фризер?

- Аха. Дай тогава една ледена бира.

- Що не си поиска веднага? Хладилникът ми работи здраво, просто е без камера.

- Васо, чудя се...

- Кажи.

- Имаме дума за лед, а лед нямаме. Чудя се...

- А, к’во се чудиш? Добре, че има бира. Пий си сега бирата и не му мисли.

През миналата година консумацията на бира на глава от населението в България е 74 литра. За тази година статистиката ще е готова в началото на следващата. Но е много вероятно консумацията да е по-висока.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.