Бях на концерт-спектаткъл на Националния балет на Грузия – "Сухишвили".

Имах много бледи спомени от детството, родителите ме заведоха със сестра ми преди сигурно 30 години... и до ден днешен стои в съзнанието ми картината на мустакатия смелчага със сабя, който танцува в бясно темпо в продължение на десет минути и когато си мислех, че е невъзможно да се върти толкова бързо на пръсти, внезапно изпод полата му изкочи момченце, което започна да изпълнява още по-бесни пируети и от него! Този епизод се е запечатал в детския ми спомен завинаги.

И сега, толкова години по-късно, имах възможността да заведа цялото си семейство на концерт на същия балет. Вълнувах се... Има нещо толкова символично и дълбоко в това да осъзнаеш как колелото на живота се завърта по този начин – сега аз заведох родителите си на концерт, аз карах колата...

Всичко, за което те са се грижили тогава, сега беше моя грижа. До мен седеше племенницата ми – на 4 години. Беше отворила уста и попиваше всичко. Дали и тя ще запази спомен като мен и след още 30 лазарника няма тя да ме заведе на следващото поколение "Сухишвили" и няма да напише статия в Edna... :) Странни мисли за времето и живота.

А спектакълът беше чудовищен. Няма да мога да го опиша с думи. Ако някога ви падне случай, моля ви, отидете!!! Това ще бъде наистина запомнящо се преживяване. Не може да се сравни с музикален концерт, нито с театрална постановка! Това е емоция, която е донесена от източни земи... а може би и от нашите предци.

Култура, която времето и социализмът не са стопили. И най-респектиращото е, че този народ с население и площ почти 2 пъти по-малка от България е застанал твърдо зад културните си традиции и е намерил начин да ги представя пред света в един впечатляващ и уникален спектакъл. Седемдесет танцьори и музиканти, заедно с екипа си и над 600 костюма, обикалят целогодишно света и изнасят концерти в най-престижните зали!

Нали разбирате, че да изправиш "Royal Albert Hall" на крака и да те извикат четири пъти на бис е признание, за което всеки артист би умрял! Но разликата е, че "Сухишвили" не са продали преди това милионни тиражи, нито имат милионни гледания в мрежата. Нито публиката на концертите им е от грузинци или руснаци. Говорим за това как една нация представя пред света културата си и как във всяка страна по света се приема тя.

Но за да може ние да се докоснем до това уникално изкуство, е имало силно желание на целия им народ (включително властта ) да поддържат живо това наследство и да му дадат шанс да бъде видяно в цял свят. Няма как балет с тези мащаби да не бъде субсидиран, за да репетира, твори и обикаля света.

Пак ще повторя, че Грузия е почти два пъти по-малка и като площ, и като население. Сигурно ще се намерят дървени философи и политици да разтеглят локумите за петролни залежи и какво ли още не... Но ние не говорим за автомобилно строене, а за културно наследство и балет от 100 човека, които сигурно могат да се издържат само от един милионер...

А съм убеден, че в България мултимилионерите са повече от "обикновените" милионери в Грузия! :)  И вече съм убеден, че са с различно самосъзнание. Каквото и да е то, не е българско или най-малкото не е патриотично.  Защото, не всички знаят, че братята Христо и Евлоги Георгиеви освен Софийския университет, са построили и Александровската болница. А аз не знам колко от новозабогателите българи (не съм чул за нито един) са дарили пари за каквото и да е (камо ли национален балет) и какво ще оставят зад себе си...

И когато нашите правнуци отворят "Уикипедия" след много години да видят има ли благородни българи, помагали за оцеляването на културното наследство, търсачката на Google ще изпише – No information found... (не е намерена информация, бел. ред.)

Жалко... по това време нито скъпите коли ще са останали в наследство, нито милионерските къщи. А наследниците отдавна ще са продухали всичко за поп-фолк фиести.

Пишете на Калин на edna@netinfocompany.bg.