- Кога ще дойдеш да си вземеш компотите, Веси?
- Какви компоти?
- Твоите, Веси.
- Аз нямам компоти.
- Аз за теб съм ги направила.
- Престани с тия компоти, майко! Не си ги направила за мен. Още преди да почнеш да ги слагаш, ти казах, че ние компоти не ядем. А ти на своя глава ги направи. Купи плодове, захар, вари ги цял ден и ги направи. Сега ще кажеш, че нямаш пари заради глупавите компоти...
Ами захарта е скъпа... Плодовете не са евтини... А, защо ги направи, бе, майко? Казах ти, че вкъщи никой не ги иска.
- И децата ли?
- И децата.
- Ами ще им пиете само сока тогава.
- Не мога за един сок да разнасям сто кила компоти от триста километра.
- Няма да ги носиш на ръце, я! Ще дойдеш с колата, да си ги вземеш.
- Все тая. После пак на ръце ги пренасям - да види целият блок, че свалям буркани с компоти.
- Че какво лошо има? Домашни компоти са. А тия сокове с консерванти, дето си даваш парите за тях, по-полезни ли са за децата?
- Те не са с консерванти. Аз си купувам само хубави сокове. Био. Или си правя фрешове.
- А яйца как си взимаш от тука?
- Яйцата са друго нещо. В София пресни домашни яйца не могат да се намерят. А компоти има и в магазините.
- Има, ама не са същите.
- Съставките са им същите.
- Моите са домашни.
- Не са домашни, щом купуваш плодовете от пазара, и им слагаш същата бяла захар. С какво са по-домашни от другите?
- Аз съм ги правила.
- И за какво си ги правила? Да ми се оплакваш, че те боли кръстът и да давам после пари за лекарства ли?
- Абе, ти ела си ги вземи. Недей да даваш пари за компоти.
- Аз като дойда от триста километра да си ги взема, ще ми излезнат златни. По-добре кажи, че искаш да ни видиш, а не, че имам да взимам компоти.
Тъкмо ще ви видя.
- А-ха, значи компотите все пак са по-важни. Ще дойда, но няма да взема скапаните компоти.
- И защо си такъв инат, ма?
- Просто няма къде да ги държим в апартамента.
- Нямаш ли мазе, таван, килер...
- Много добре знаеш, че нямам. А и всичко е пълно с компоти от преди пет години.
- Ще им намериш място.
- Това да не е сирене, че да му намеря едно място в хладилника?
- Ще хвърлиш старите и ще сложиш тия по шкафовете.
- Не мога да държа в шкафове пет кашона с компоти, а и вътре като е пуснато парното, е топло.
- Ще ги сложиш на терасата.
- Миналогодишните, като ги сложих на терасата, се пукнаха от студа и ми създадоха толкова работа да чистя после, че...
- Ами, няма да ги държиш – просто ще ги изпиеш.
- Никой не иска да ти пие проклетите скапаните боклуци! Пък и защо да разнасям тежки буркани, за да им пия само сока и да хвърлям плодовете?
- Сокът им е хубав. Истински.
- Ужас! Ти от дума не разбираш. Все едно не си ми майка. Как се пият тридесет литра компоти, като никой не ги иска?!
- Ще си черпиш гостите с тях.
- Нито гостите ни се наливат с компоти, нито пък всеки ден имам гости, че да изпият сто килограма сок. Ти си черпи твоите с тях.
- Знаеш, че у нас почти никой не идва...
- Ами защо си ги направила тогава?
- Да има.
- Да има? Правиш нещо, за да кажеш, че имаш? Ти луда ли си, ма? Кажи защо? Да си даваш парите, здравето и времето, за да се похвалиш, че ми правиш компоти ли?
- Аз обичам компоти.
- А-а-а-а-а, ето каква била работата... Ти обичаш компоти! Ти винаги си обичала компоти. Ами така кажи, че за теб си ги направила.
- Глупости! Аз пия по два-три за цяла зима. Просто не може в мазето да нямам нито един буркан.
- Явно това с компотите е като с домашното вино и ракия. И да не ги пиеш, се правят "да има"...
- За вас съм ги направила. Няма за кого другиго... Ама като си такава…
- Кажи каква съм? Каква съм? Писна ми с тия твои глупости! А ти каква си? Компоти, лютеници, туршии… Имам си и други грижи.
- Какви грижи?
- Какво те интересува тебе? Слагай си там бурканите и…
- Недей така да говориш… Много си се променила. Ако не беше тоя, твоя щеше по-често да идваш да ме виждаш. Ти майка нямаш ли, ма?
- А ти внуци имаш ли? С компоти ще ги храниш. От разстояние. Така всеки може. Няма - как си, що си? Ами само айде, идвай да си взимаш бурканите. Наду ми главата с тия буркани.
- Да дойда, ама последният път като бях, се заканих, че кракът ми няма да стъпи там, докато си с тоя… Кажи как си?
- Как съм? Как да съм? Ако те интересуваше, нямаше само да ми звънкаш и да ме занимаваш с глупостите си. Не се меси, където не ти е работата…
- Нали съм ти майка. Гледам с нещо да съм ти полезна.
- С това ли си ми полезна, ма? Да им се невидят и бурканите, и чудото!
- Уф, Весо, опичай си акъла! Недей си мисли, че си хванала Господ за шлифера. Заделяй си по некой лев и ела да си вземеш зимнината.
- За к‘во? После да разправяш наляво и надясно, че ни храниш.
- Та кой те храни? Оня, твоят безделник ли? Дето няма пет лева да се изкашля. Добре, че си ти да го издържаш. Аз за тебе се трепя и за децата. Да не мислиш, че за него. Поне зимата да имате някое бурканче да си отворите…
- Писна ми! Да вървят по дяволите скапаните ти буркани. Не съм умряла за твоите пършиви туршии.
- Веске, ти луда ли си, ма? Какви ги говориш? Откакто взе оня пройдоха и приказките ти се промениха, и отношението… Може ли на майка си така да говориш?
- Аз нямам майка! Щом така ще обиждаш мъжа ми, не ми говори изобщо! Даже не ми звъни. Пройдоха бил… Сега к‘во? Ще ми мълчиш ли? Май ти потънаха гемиите… Подсмърчаш ли, ма? Няма да си говорим ли? Добре... Ще взема да си отворя един буркан…
- Веси, кога ще дойдеш да си вземеш компотите, маме?
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
