Моето, твоето, ти. Все тая. На 30 си и продължаваш.
Честито! Вече знаеш, че след вечерта следва денят. Винаги си носиш лекарства за тежък махмурлук.
Научила си, че не си струва да плачеш за всичко и за всеки.
Понякога ти липсва, че не можеш да се разплачеш толкова лесно, колкото преди.
Научила си, как да се справяш. И си обръгнала.
Научила си, че лошите момчета има защо да са лоши и точно за това не ги избираш. Не искаш лошо момче за теб.
Искаш момче, която да те побърква в леглото, а не извън него. Искаш момче, с което да живееш, а не заради което да се състариш. Знаеш какво искаш. Дотук – браво!
Принцът. Още ли го търсиш?
Споко!
Ако си го намерила – си разбрала, че няма универсален принц, а такъв, който е само за теб. Ако не си, не се отказвай!
Вече си разбрала, че в приказката за спящата красавица има един голям негатив – спящата красавица. Вече си научила, че ако искаш нещо, не трябва да спиш за него, а да се бориш, защото принцът може да те търси, но ти търсиш собственото си щастие. И когато имаме две активно търсещи страни – те рано или късно се намират. Не спи. Това искам да кажа.
Не спиш. Това си научила.
Сега е времето, в което разбираш кое си чувала, че е важно и кое наистина е важно. Започваш да отмяташ и в двете категории. Започваш да разбираш какво по принцип е важно и какво е важно лично за теб.
Отдавна си спряла да тропаш с крак. Браво, мое 30-годишно момиче!
Може би си сменила една кола. Научила си, че е по-яко да си купиш Корса на 6 години, отколкото да караш Лексъса на гаджето и да трепериш, дали няма да ти го вземе, ако се скарате. Вече си научила да държиш един чифт обувки за шофиране в тази Корса. Ей, това колко време ти отне, ама някои още не са увряли.
Да знаеш, че това е върховият ти момент в секса. И сега, и след 40. Нищо не ти се изплъзва между пръстите. Да знаеш.
Имаш деца. Или си мислиш за деца.
Това е истински смислен житейски проект, а 30 и след 30 е перфектно време да бъдеш майка. Не си закъсняла. Да знаеш. Не си закъсняла. Знаеш го.
Работата. Хората те познават не заради шеметния начин, по който изглеждаш, а заради работата, която вършиш. Шеметният ти вид е бонус. За което – браво. И за двете.
Спряла си да си изрязваш статии – “Десет начина да го покорим завинаги”, минаваш транзит през статии от сорта на “Осем тайни метода за бързо отслабване на древните монаси от Шао Лин”.
Минаваш през огледалото почти транзит. Не защото не ти пука, как изглеждаш. Просто знаеш, как изглеждаш. Знаеш какво не ти е много как и какво ти е идеално.
Вече ходиш на профилактични прегледи. Важно ти е. Винаги ти е било важно. Сега го осъзна.
Звъниш на майка ти по-често, отколкото тя ти звъни. Виждаш, че нещата, които ви събират, са повече от тия, които ви разделят. Виждаш, че е мислела за теб и когато беше на 15.
Сигурна си, че без образование не става нищо.
Спря да ти пука, какъв ти е смартфонът и какви по принцип модели са изкрали.
Не би се обърнала след Валери Божинов, ако ще да е последният мъж на света. И малко ти е неудобно от себе си, че преди 5 години малко го харесваше.
Носиш си обяд в работата. Покрай теб всички започнаха да си носят обяд в работата.
Знаеш си правата. Знаеш си задълженията. Знаеш на кого и за какво да се обадиш. Плащаш данъци и осигуровки. Не се подиграваш на другите, които го правят. Знаеш, че това е правилният път.
Ааааа, значи наистина не си изпуснала от поглед правия път, за който ти написах, докато беше на около 20.... (припомни си миналия текст на Симо тук - бел. ред)
Знаеш, че животът е ОК, такъв какъвто е. Това си е твоят живот.
Да знаеш. ОК е. Всичко е ОК. Ти си на 30 и всичко ти предстои.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Така намерих нея. Просто спрях да търся
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
