Ива Екимова
Да си златотърсачка днес е модерно, секси, забавно и луксозно. Няма нито една причина да не е така.
Ако е повърхностна старлетка ще търси златото в Дубай, Бали или където там Кобилкина е написала, че е модерно.
Ще диша дълбоко и ще изучава тайните на уменията да се обвърже с богаташа, който да купува парцали, коли и накити, които остаряват по-бързо от трайността на връзката им. И това е прекрасно!
Казват, че всяко пътуване обогатява, дори да четеш едва разбираемия ред, на който пише в коя точка от света ще бъде чекиран багажът.
Шампанско, басейни, скъпи чаршафи, които ухаят прекрасно, а ежедневното им сменяне не е придружено от досадното предупреждение, че фосфатите замърсявали околната среда. Но все пак, загрижена за природното благосъстояние, златотърсачката ги поставя на закачалката, заедно с полуизмития ѝ грим.
Че какво ѝ е лошото на пътеката между банята и леглото, посипано с розови листенца и увенчано от скъп шоколадов бар върху възглавницата. Нещо не разбирам. Как така излежаването на плажа, селфитата по бански посред зима да са подсъдни. Много си е добре, даже!
Другата селекция златотърсачки е далеч по любопитна и интересна. Тя не си губи времето в парцали. Нито в лекуване на разбитото си сърце в скъпоструващи дестинации, отбелязани на картата на миланските шопинг точки.
На нея ѝ е важно да обогатява пътуванията си със спомени, а пътуванията, както знаем са скъпо удоволствие. Времето е ценност, което златотърсачката от другия вид иска да прекара в четене и слушане на истории за богатство, опит и случки, които да допълнят собствените ѝ спомени с неочаквани обрати от бизнеса. Фотографската ѝ памет запечатва разказите и след това ги претворява в характерите на героите от проекта си за книга или блог.
Истеричната ѝ шопинг потребност я отвежда в пространствата на музеи и хранилища на култура, а подаръците са високо-технологични джаджи, с които да надгражда развитието на таланта и интелекта си. Тя не е интелектуалка от соц тип.
Напротив. Плеймейтките могат само да гледат как номерът на фланелката ѝ се отдалечава в неизвестна посока, докато те забиват сламка в силиконовите приложения един пръст пред скулптурирания нос. И няма гривна, чанта, обувки или Бентли, които да изместят нагласата ѝ да се забавлява.
Способите са сходни, отплатата също. Докато първата страда върху повяхналата си красота, втората се наслаждава на богатството от преживявания. Силиконката се смее на сила, а златонамирачката забавлява компанията, плейметката стене под напора на тялото, което не харесва, а злато-мацката дарява наслада, за да получи още от опита, който я изпълва с мечти и теми.
Съд? Морал? Обвинително сочене с пръст. Моля ви, наистина ли?
Кой не иска да знае повече, да пътува повече, да се забавлява повече, докато не намери тихия пристан на истинско щастие, в чиито прегръдки да потъне, огрян от слънцето на непризнати спомени и спотаени въздишки, но в пъти по-богат на срещи, за сметка на вещи.
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Да бъдеш или да не бъдеш... майка?!
Скъпи, запознай се със съвършената жена
Възможно ли е приятелството между мъж и жена?
Секс, четири жени и един щур уикенд
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
