42 килограма? Или 53? Или 80? Ако питате някой мавританец… ще се спре на последната цифра и дори ще му се стори малка, защото така ги предпочитат жените в Мавритания – дебелички!
Напоследък отново се заговори за забрани по отношение на килограмите. Израел забрани показването на твърде слаби модели, Дита Фон Тийз представи серия бельо и облече доста заоблени манекенки, а в Италия от години предпочитат да показват жени, чийто тела имат форми, а не само ръбчета…
Всичко това показва, че с времето е нарушена мярката, защото красотата не може да се мери с мерки. Изобщо, красотата не бива да тежи, а да витае, да се носи, да се вдишва, да възбужда сетивата, да вдъхновява.
Тя трябва да прилича на жена, която само с присъствието си кара въздуха да трепти. Като червената рокля на Малена от едноименния филм.
Ето такава е красотата – плътна, ярка и искряща.
Красотата вероятно е усещане. Усещането за себе си, когато се харесваме. Толкова силно може да бъде то, че да го види и незрящ, онзи невероятен незрящ от съседната маса и да ни покани на танго.
Красотата вероятно е и дарба. Дарбата да изявим най-хубавото от себе си и да го покажем на всички. Гласът на Арета или този на Едит… слушаш и знаеш, че това са невероятни жени! А колко тежи красотата им?
Далече съм от мисълта, че не трябва да се стремим телата ни да са съразмерни и хармонични. Не мисля, че трябва да си ходим отпуснати, дебели и нездрави, внушавайки си, че така се харесваме. Не, разбира се.
Но трябва да се опитваме да изглеждаме така, както сме щастливи. Ако сме щастливи с тези 5 килограма отгоре, няма никакъв смисъл да ги махаме… Ако ни пречат и дразнят – тогава да ходят да тежат другаде.
Съжалявам за клишето, но и те - клишетата, са се родили от истини – красотата идва отвътре. И ако се вярва на теорията, че душата ти тежи 21 грама, (нали толкова изчезвали от тялото, когато остане само тяло), значи красотата, която излъчваме вероятно тежи 21 грама. Без значение дали кантара показва 53 кг или на него се изписва телефонният номер на диетолога! Толкова… 21 грама!