Кали
„Когато си отива любовта...“ Колко ли песни започват така?
Велика, тъжна, но и вечна фраза, облечена в мелодиите на времето. Жалко, че любовта в днешно време все по-често си тръгва от нас и сякаш даже не е идвала, не е била тя или като мираж в пустиня е подвела търсещия я човек!
Казали са хората, че за да я задържиш – нея, истинската, с главно „Л“, са нужни не просто компромиси, но и борба с нокти и зъби , за да я запазиш. Само, че знае ли човек кое е Любов, кое не е?
Ако е истинска, тя би устояла на всичко – защо му е на влюбения да се бори, да се променя, да страда? Не трябва ли просто да изживее щастието си ? Не, не ставало така.
В любовта винаги единият гонел другия, иначе не би било интересно. Моля?
Тези „правила” аз бих разбила на пух и прах. Не е любов, когато си раздиран от терзания, когато молиш, плачеш, страдаш, гониш или падаш покорно на колене, изгубил дух и достойнство. Не са ли това спътниците на влюбения заблуден?
Любов е, когато се усмихваш и единствената причина за това е тихото присъствие на любимия до теб, когато се оглеждаш в очите му, когато не сравняваш, не променяш, не броиш колко даваш и колко вземаш, не се съмняваш, а вярваш без страх, че няма да се окажеш излъган, когато си готов да полетиш ... и още и още много такива ситуации, заради които си струва да посрещаш утрото и да споделяш деня с любимия до себе си.
Любовта е древна колкото човечеството. Тя е присъща на живите. Давали са ѝ безброй определения. За Нея са умирали, от Нея са възкръсвали. Велико, нали?
Велико, а толкова крехко чувство, което е ставало повод за епохални събития, като Троянската война, например! Чувство, провокирало през вековете не един обикновен смъртен да сътворява вдъхновяващо изкуство – поезия, музика, картини, живот.
Каквото и да се каже за Любовта, за едни ще е вярно, за други може би не.
Но вярвам, че всеки жадно я търси, за да бъде щастлив. Нека умът съпътства сърцето в това вълшебно търсене. Разум и чувства.
Не, това не е предизвикателство, а стремеж да опазиш Любовта от подло омърсяване и грубо потъпкване.
Нейното място е в цялото ни същество, тя огрява душата ни и озарява мисълта. Не я захвърляйте ненужна и употребена, не я унижавайте, пазете я. Тя е крехка, но и по-силна от нас, тя е глътката въздух, тя е живот! Болка и щастие – това е Любов!
Прочетете още от Колонката на Кали в Edna.bg:
Има много като теб, но точно ти ми липсваш
Пишете на Кали на edna@netinfocompany.bg.
