Водени от изискванията на обществото, от социалните необходимости, от материалните нужди, всеки ден добавяме по една нота в мелодията на собствения си живот.

Погълнати правим стъпка след стъпка, в посоката, в която по някакво стечение на обстоятелствата неусетно сме поели. В работата, любовта или малките неща, които вършим в свободното си време...

Всеки ден добавяме по още едно от онези гладки, добре подредени - но досущ еднакви едно с друго камъчета, в един почти безкраен низ. Точно като дните ни.

 Добре, че след студените дни най-сетне идват и първите пролетни лъчи. Заиграват се с тревата, с дръвчетата, с нетърпеливите цветя и най-после се усмихват и в твоето лице.

И с тях в главата ти се будят от зимния сън онези чувства, мисли и желания, за които отдавна не си се досещал. Даваш си сметка за ежедневието си, за това в каква посока вървиш и докъде си стигнал.

Замисляш се за онези неща, които вършиш, макар да не харесваш. За всичко, които те спира, натъжава или развеселява. За мечтите, които се страхуваш да допускаш в главата си, защото смяташ, че е невъзможно да осъществиш...

Равносметката.

Трябва ти съвсем малко откровение, за да осъзнаеш докъде си стигнал и накъде искаш да поемеш оттук. Но с тези размисли идва и най-трудното. Идеята за промяна.

А тя винаги е малко плашеща... Какво ще стане с онази думичка, за която досега си давал всичките си сили – Сигурността? Онова чувство, с което оправдаваш еднообразното си ежедневие. Целта, която толкова старателно преследваш. Сигурност.

Това е, може би, едно от най-илюзорните понятия, които съществуват. И нека не звучи песимистично, защото това е едно от най-оптимистичните неща, които мога да напиша относно думичката "сигурност".

Да имаш мечти, които да следваш, и това да правиш планове за бъдещето, основани на моментното ти състояние, са две коренно различни неща, които за жалост сме склонни понякога да бъркаме.

А първоизточникът на това подвеждане е точно фалшивата представа за "сигурност", която най-честно ни ограничава да бъдем динамични, да слушаме желанията си, да рискуваме и да изразяваме себе си по начина, по който можем най-добре.

Ами сега?

Когато се замислиш и осъзнаеш какво те спира и какво ти пречи – значи е дошло време за промяна. При това - положителна. Дошло е време е за решения – трудни или не чак толкова.

Решения, които само ти можеш да вземеш. Сега е моментът да поемеш нещата в свои ръце и да премахнеш това, което не харесваш. Достатъчно е само да имаш мечти и да осъзнаваш целите си.

 На теория звучи лесно. Но започнеш ли да се замисляш в детайли за всичко, което искаш да постигнеш, малко или много си даваш сметка, че трябва да промениш доста от нещата, с които си свикнал. А това в началото изглежда плашещо.

Кой е правилният ход?
 
Взимането на генерални решения е нелека работа. Изисква се много смелост и време за преосмисляне на обстоятелствата. Но има няколко хитринки, които винаги могат да помогнат в избора.

1. Вземи два отделни листа. На единия напиши всичко, което по една или друга причина ти се налага да търпиш или вършиш. На другия напиши нещата, които те карат да се чувстваш пълноценен човек.

Когато "теглиш чертата", ще можеш нагледно да съпоставиш компромисите, които правиш със себе си, с всички успехи, които си постигнал. Може би звучи странно, но... определено помага.

2. Изясни добре целите си. Помисли за бъдещите си действия, необходми за тяхното постигане. Така ще можеш да вземеш разумно решение в каква посока трябва да насочиш усилията си.

3. Действай със самочувствие. Няма нищо по-полезно от увереността. Когато си целеустремен, това винаги си личи. А желанието и мотивацията винаги се усещат.

4. Помисли как би се чувствал, когато станеш на 70. За всички неща, които си можел да резлизираш, но по една или друга причина не си. Вероятно защото отчаяно си пазел онази "сигурност".

5. Прояви смелост. Не се страхувай да рискуваш – особено, когато си убеден, че желаеш нещо да се случи. Защото докато стоиш и чакаш... със сигурност пропускаш много.

6. Премисли всичко, но не прекалявай. Ако се загубиш в колебанията си – отстъпи за момент и изчакай мислите ти да се избистрят. През това време се остави на обстоятелствата и се опитай да забелязваш знаците, с които животът ти помага.

Резултатът.

Дните ни са различни. Имаме различни отговорности, идеали или цели. Но в условията, в които живеем, всички ставаме жертва на манипулативни мисли, които "обществото" насажда в главите ни.

Доста често стереотипите ни ограничават да правим това, което искаме. Да се развиваме в посоката, която вътрешно смятаме за правилна. Изпитваме страх от непознатото. Дотолкова, че действията ни са провокирани от опасението, че може да останем недооценени.

Всички тези притеснения ни карат да се вкопчим в малкото, което сме постигнали. Да се страхуваме да не изгубим това, с което сме свикнали: да пазим работата си, защото "надали ще намерим по-добра"; да поддържаме отдавна изчерпана връзка, водени от страха за евентуална самота.

Продаваме талантите и труда си на безценица. Защо? И струва ли си да приемаме нещата, които не харесваме?

Трябват ти само цел, мотиваця и смелост. И всичко ще се нареди. Или поне няма как да знаеш, докато не опиташ... Със сигурност ще спечелиш много повече.

Защото е време за промяна.

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.