Ето. Имам нова книга. Аз съм благословен човек. Изкуството прави живота красив и смислен. Ако му повярваме. Иначе има само кашкавал и цени на тока.

Под тока на материализма пъшка човек, отдал се на мисли за кашкавала и цената на тока. И няма спасение за него и аз не мога да мисля за него, защото ако се замисля – ще изпадна в депресия. Аз съм склонен към депресии и току виж съм се самоубил. Ха-ха. Хората на изкуството, разправят, са нежни души.

Сега, гледам, отдавна не е умирал ни един Ботев на връх Вола и ни един Яворов в центъра на София. И хората, мислещи за тока и кашкавала, приеха някак леко и без да му мислят, че хората на изкуството са най-обикновени дебелокожи – като всички. Бичат там някакви дублажи на американски филми актьорите, пишат нек`ви глупости по списанията писателите – борят се за тока и за кашкавала.

Така се мисли за артистите сега.

А аз имам нова книга. Няма да кажа как се казва. Книгата сама ще си каже името. Просто искам да ви споделя, че и аз съм напълно готов – като всеки – да махна с ръка и да кажа: "Пфу, какво от това?"

Готов съм сам на себе си с досада да кажа: Ще те поканят ли във "Вип Брадър", като имаш нова книга? Някой ще ти даде ли един милион, като имаш нова книга? Ще отидеш ли на Сейшелските острови, като имаш нова книга?

Абе, всеки започна да пише, мани тая работа! – така мога сам на себе си да кажа и да направя презрителна гримаса.

Да, бих могъл пренебрежително да свия рамене. Какво пък толкова – някаква си книга!

Съвсем спокойно бих могъл да си кажа така.

Повярвайте ми, аз съм доста печен. И аз, като всеки нормален сегашен българин, съм доста ловък и опитен в пренебрежението към всичко, що не е пари и власт!

Мога да цъкам и с език и да омаловажавам всичко, което не носи минимум хиляда евро на ден.

Българинът отколе, но най-вече сега, се кланя най-вече на хилядата евро на ден. На всевъзможните солунски митници. Златни телци. Златни свине. Касички-прасенца. Колата, вилата, апартаменът.

Чуе ли за книга… и – ха-ха-ха, какво беше това, а да, да, стига моля ви се! Всеки почна да пише, но какво му носи това? Има ли хиляда евро на ден в тая работа?

Така се смее и пуфти от безразличие и презрение българинът.

Но аз не искам да бъда такъв. Знаете ли защо? Защото не искам да прекарам живота си в пуфтене и в презиране (съзнавам, че аз пък презирам тия, дето само за кашкавала и тока мислят, но ще се поправя). И в моментни изблици на възторг пред някой нов източник на хиляда евро на ден. Не искам да прекарам живота си в омаловажаване. И в мислене за проклетото тъпо оцеляване. Оцеляването е оправдателна измишльотина. Човек има нужда от малко хляб. Останалото е фетишизъм, митология. И реклама.

От една страна – възвеличаване на кашкавала и тока. От друга – омаловажаване на изкуството и красотата. Не искам така.

Но аз имам нова книга.

Аз имам нова книга и се чувствам благословен от това. Защото мога да изпитам трепета на твореца, който очаква да види творението си разбрано и оценено. Или пък - неразбрано и неоценено, но съществуващо, осъществено, гордо, самостоятелно, безценно и трепетно - като нерв на око, гледащо към открития космос.

Аз имам нова книга и знам, че докато мога да произвеждам нови книги и чрез тях – да произвеждам в сърцето си такова вълнение, вълнението на създаващия, за мен няма да просъществува сухото и сиво нещастие на мислещите за кашкавал и ток.

Апропо – и аз мисля за кашкавал и ток. Но имам и нова книга.

И съм спасен.

Страшно щастлив бих бил да разбирате от метафори.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.