Как да различим фалшификата от оригинала?

Да, може по вкуса.

Наистина вносните домати са с вкус на топки за тенис, но цветът им не е лош. Тук се получава лек парадокс. И  топките за тенис са с приятен цвят, но нямат вкус на вносни домати.

Разбирам, че си противореча... Може би защото никога не съм отхапвала от топка за тенис. Нито пък за баскетбол. Но пък съм яла вносна диня, така че...

Често пъти не става въпрос за фалшификат, а за реплика. Чух от един известен изкуствовед, че голям майстор-художник бил направил реплика на известна своя творба.

Чудя се защо ли му е да я прерисува, защо му е тази реплика? Той е толкова велик и вече заможен, защо му е? Дали отговорът не се крие в това, че изкуствоведът е реплика на изкуствовед? Или направо си е фалшификат? Но тези води са дълбоки за мен.

Фалшифицират се подписи, творци, пари, цели колекции с пощенски марки. Правят се реплики на какво ли не, на велики дизайнери и световни музиканти.

Светът е такъв – реплика на света. Обаче - зле произнесена.

Страшното става, когато фалшива е душата, когато сърцето е реплика. Особено ако е реплика на камък, колкото и блестящ да е.

Страшно е, когато сами усетим, че ставаме фалшификат, че оригиналът е останал в гимназията, на чина в средната редица. Усетим ли го навреме, имаме още шанс и не трябва да го пропиляваме. Трябва да унищожим фалшификата. С лекарства, предписани от приятели. Но от истинските приятели.

Как да ги разпознаем ли? По очите и по това къде гледат с тях. По усмивката - когато е реплика на усмивка, се разбира. И не се казва усмивка, а плоска любезност. И по сълзите можеш да познаеш приятеля. Ако са фалшиви, там, където капнат, остава сухо. Ако не са фалшиви, там, където капнат, става топло.

И все пак най-добре е, когато ставате от чина в средната редица, да станете, да се изправите истински.

И разбира се, по-добре е българско розово масло от китайското, но не знам за какво. Истинското китайско е Великата китайска стена.

Трябва да е изградена от истински хора. Такива, които не могат да градят реплики на стени. И докато сме истински, е добре да вдигнем нашата си Велика китайска стена между истината и фалшификата. Толкова висока и могъща, че ние сами да не можем да си я прескочим или разрушим. Сами да не се допуснем от другата ѝ страна.

И все пак, дали не ми се иска да имам клонинг? Истински!?

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.

Четете още от Стефания Колева ТУК.