Мили читатели, благодаря ви за писмата! На някои отговарям, на други – не ми стига времето, а трети ме вдъхновяват. Тях, не веднъж съм ги споделяла с вас.

Разбира се, с разрешението на създателите им. Предният ми текст провокира отново вашето любопитство. Едно от писмата, на които отговорих гласеше:

Уважаема авторке,

Този текст е прекрасен, но в момента - икономическия ад, в който се намираме, ще прозвучи като префърцунен размисъл.

Дайте нещо актуално, как може да се излезе от тази духовна тиня, нищета и най-вече чиста бедност.

Бъдете здрава...
Г.

С най-добри чувства отговорих на Г. и искам да ѝ благодаря за темата, която ми подсказа с писмото си. Ще споделя моите предложения, които могат да ви предпазят от духовна тиня и нищета, но за бедността мисля, че нямам право да говоря.

И аз като някои от вас, протестирах на площада… Не съм и финансово гуру. Може би трябва да прочетете как Марк Бойл живее без пари, но след като имате интернет едва ли сте стигнали дотам.

И така. Всеки знае как може да се разсее от духовна, психическа, депресантска, или както искате я наречете дупка. С ПАРИ. Шопинг терапия, спорт, СПА процедура, анти-стрес терапия, масаж, една яка вечер в клуб с хубава музика и добри приятели, ресторант с вкусна храна и любим човек или интересен събеседник, семейна почивка, авантюристично непланирано пътуване, а защо не и сам на почивка, хубав концерт, театър, разговор по скайп, кино, хубав филм...

Ами ако нямаш кабелна, интеренет, и телефонът ти е изключен?

Какво да направим, за да повдигнем духа си, ако нямаме пукнат лев в джоба?

Ето моите предложения съвсем, съвсем накратко, които не изискват финансово покритие:

Разходка. Напълно безплатна. А защо не и здравословно тичане? Чист въздух и зеленина.

Е, те са малко спорни в столицата. Но наистина кислородът е повече навън, отколкото вътре. И може от него да се освежим почти, като след стойка на глава. Като казах стойка на глава, се сещам за йога в домашни условия. И изобщо за спорт в къщи. Спестявайки си такси, нередовен градски транспорт, задръствания или трудно паркиране. За жените особено има десетки упражнения за стягане на проблемните области без да използват тежести и фитнес уреди.

Музикотерапия. Анти-депресантска музика, тоест вашата любима, също лекува. Или просто радио. Потанцувайте! Попейте! Сами! От кога не сте го правили?

И ето нещо по-конкретно за излизане от духовната нищета. Използвайте времето за личностно развитие. Потърсете учебник по чужд език и се опитайте да поучите, или да си го припомните.

Намерете книгите, които винаги сте искали да прочетете. Опитайте се да напишете нещо. Дори да е писмо до дядо Коледа. Възрастта няма значение. Писането освобождава.

Разкрасете се. Заради вас самите. Маски за лице, коса и тяло могат да се правят почти от всичко. Кисело мляко, плод, яйце, сода за хляб, използвано кафе… Направете си епилация. Та дори, ако трябва да издърпвате косъмчетата един по един…

И накрая, ето нещо, което със сигурност ще ви накара да се почувствате по-богати. Просто направете добро. Пратете есемес за нуждаещ се. Винаги, във всеки момент има някой, който има нужда от вашата помощ!

Или просто подарете на някого нещо, което не ви трябва, но на другия (познат или непознат) може да е от жизнена необходимост – дреха, печка, легло, книга... Най-лесно е, ако имате деца – стари, но запазени вещи (детска количка, креватче, играчка…) винаги ще намерят лесно своя собственик.

Или, ако имате нужда от пари, се опитайте да продадете нещо чрез някой сайт. Или пък го разменете. В социалната мрежа за без пари може да правите много неща.

Спирам до тук. Връщам се към предишния ми текст. Естествено, че не става дума за харченето на пари. Примерът със залеза е като алегория или метафора за това, което можем да направим с един друг лукс. Времето. И качеството на прекараното време.

Защото не е все едно дали ще го прекараш пред някой отегчителен, но добре продуциран сериал, вместо да се опиташ да почетеш добре написана книга.

П.П. И в тази връзка. Сядам да си допиша вече написаното. Преди това приспах децата и започнах да събирам тихичко сама играчки. Толкова тихо след шумно-цветния ден, че чак си чувам вътрешния глас.

Мисля си… Уж искам да им създам добри навици като подреждането, а много често върша работата аз. Не само вечер. Та, докато събирах, събирах едни разпилени карти, изрезки и коли из цялата стая се замислих колко от времето ми ежедневно минава в прибиране на играчки по местата им. Не, че се оплаквам. Напротив. Реших, че от утре повече ще играя, отколкото да подреждам!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.