Изкуството да бъдеш себе си е нещо, което овладяваш с годините. Животът е игра, в която има много участници и често се изкушаваме да останем с маските на лицата си. Надпреварата е безмилостна, в играта винаги има трикове, целта да победим на всяка цена оправдава средствата.

Отдавна съм осъзнала, че най-вярното нещо е да бъда това, което съм. Другите ме научиха да управлявам своя живот с умелостта на капитан. Сама държа руля в ръцете си, а за навигация понякога използвам звездите и слънцето – те никога не лъжат.

Сблъсквала съм се и с любовта, и с мъката, и с предателството, но не позволих омразата да превземе сърцето ми. Омразата е способна да ни запрати толкова далеч в океана на самотата, че повече никога да не можем да намерим верния път. Тя заслепява очите ни, притъпява разсъдъка и създава фалшив уют за нараненото ни его. Сблъсквала съм се с изкушения, които са ми давали право на избор. Когато избираш, ти продължаваш уверено напред, защото единствено така можеш да разбереш уроците на живота. Времето никога не бърка. Рано или късно опитът наистина е поучителен.

Понякога лежа в леглото и докато пия чай от мащерката, която съм отгледала в собствената си градина, затварям очи и се връщам към миналото. И в пътуването назад към самата мен аз държа здраво руля, в случай че ме споходи някоя огромна вълна на огорчение или пък на съмнение. Взирам се в лица, дати и събития, анализирам моментите, в които съм постъпила по определен начин и разбирам, че няма за какво да се тревожа.

Много хора не са свалили маските си до днес.

Скоро написах картичка на стар приятел, с когото не сме се виждали много дълго време. Влязох в една книжарница, избрах най-хубавата картичка, а после седнах в едно кафене на ул. ”Шишман” и написах: ”Скъпи мой, когато се връщам към миналото, ти ми обещаваш бъдеще”. Бързах към пощата, за да съм сигурна, че картичката ще започне своето пътуване към него възможно най-бързо. Откога не бях изпращала пощенска картичка!

Залисани в игри, хората забравиха да пишат на някого.

За да бъда себе си, е необходимо да има хора, на които винаги мога да разчитам. Венецианските маски са красиви, превръзките пред очите са загадъчни, но те са измамни. Когато пътувам назад към самата мен, аз съм способна да видя лицата на онези, които са ми помогнали да продължа напред. Някои истини нямат две страни, достатъчно е за малко да притвориш клепачи.

Добра съм в изкуството да остана аз. Сега, докато картичката пътува по асфалтови пътища и се носи по въздуха с въздушната поща, отново осъзнавам, че единствено времето определя кой е победителят в една игра.

Хващам здраво руля и поемам обратно към настоящето. Бъдещето вече ми е обещано.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.