Онзи ден отивам до училището на сина ми да го прибера и на връщане към вкъщи минавам 10 километра за 2 часа и половина. Братче, да бях тръгнал към Белград щях да стигна по-бързо.
Опашки, опашки и колони, колони, които се вият към моловете. Празникът не е това. Много по-малко е. От консуматорска гледна точка говоря. Спомням си, когато бях малък получавах пакетче с портокали, шоколад “Чар” или “Кума Лиса” (тогава нямаше други шоколади), орехи, малко бонбони и 20 лева.
Като събера парите от всички баби, дядовци, родители, роднини и се събираше една сума от около 50-тина лева и това беше. Факт, че с тези 50 лева не можеха да се купят, кой знае, какви неща, щото нямаше почти нищо, но не това беше целта.
Понякога малкото е много. Давам си сметка, как празника наистина ни изяде. Как си търсим поводи да пазаруваме и хора, на които да подарим нещо. Съответно и да го купим. Децата се тъпчат от подаръци и им се насищат по-бързо, отколкото са изхабили време, за да разопаковат самия подарък. Трупане. Безсмислено трупане.
Със сигурност си го чувала, със сигурност ти се повръща от разни замечтани дихатели, които те поучават, как трябва да спрем да бъдем консуматори и да се обърнем към същинските ценности.
Обяснявам, как спрях да бъда консуматор.
В нашето семейство на Коледа всеки получава по един подарък. По един. Не по един от всеки, а по един числом и словом. Това, което е допълнително, е кошница за семейството с вино, чай и разни бонбони, шоколади, деликатеси. Така времето на Коледа ни минава в радост от подаръка, а не в разопаковане на следващия.
Ок, имаме късмет, че се събираме с най-близките ни и от там изпада по некое допълнително подаръче, но това е.
Подготовката за подаръците при нас приключва много преди общата истерия за подаръци и търчането да започне.
Ние си украсяваме елхата на 21-ви ноември (ден на християнското семейство). Така по-дълго време ни е по-празнично и отново си спестяваме търчане за елхи, украси и тнт.
Ако ни се прииска нещо допълнително и имаме бюджет за него го купуваме по време на блаженото спокойствие между Коледа и Нова година, или след нова година, защото ако си забелязала светът няма да свърши с Коледа. Ще дойде и следващия ден.
Празниците са време да се събереш. Да си починеш, да закусвате дълго вкъщи и да не си обличаш делови дрехи цял ден. Да отвориш интенрет само за да видиш, каква е програмата на телевизиите или да видиш, какво дават по кината. Вземи сега едно столче и седни малко. Спри се и помисли.
Не се оставяй да те изяде празника. И да те изплюе на 1-ви януари без пари и с празни кашони пред вратата предназначени за изхвърляне в боклука. Ти си по-силна от това.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
