Във всеки наръчник, излязъл изпод заглавие "Как да...", пише, че щастието е простичко.

Лека храна, хубава музика, приятна компания и много пътувания. Ще рече човек, че щастието е нещо, което можеш да спазариш с живота.

Истината е, че понякога успяваш. Повечето опити обаче се разбиват на пух и прах, катастрофирайки я в кухнята, я в хладилника, я в непоносимата лекота на битието.

Тогава започваш да се дразниш – на себе си, на партньора си, на майка си, на шефа си. 

Съвсем естествено идва и смяната – на коли, дрехи, къщи, хора, прически. Събуждаш се уморен, а леглото те посреща бодър. 

Изгубваш хармония, смисъл, наслада и емоция, заменяйки ги с тревога, страх, неувереност и самота. Най-тъмно става, когато отчаяно търсиш одобрението на другите. Накрая загубваш себе си, възлагайки отговорността за щастието си на друг. Не научаваш урока си. Нямаш с какво. Опустошеното ти сърце не търси смисъла вътре, а го крещи навън.

В душата ти няма място за празни седалки. Запълваш ги с грешки.

Надяваш се, че е сън, а се оказва кошмар. Повтарящ се кошмар, сякаш дистанционното се е развалило точно на най-страшната сцена. Тази, в която се разпадаш на съставните си части, а в същото време все още вдишваш мечти, които виждаш как се отдалечават.

Щастието, казват, е в очите на влюбения. Само че, когато тялото се е превърнало в камък, сърцето в облак, а душата в кристали – не можеш да се влюбиш. Когато не можеш да се влюбиш, значи отдавна си мъртъв. Чела съм някъде, че мъртвите са щастливи.

Може би тук е ключът към щастието. Смъртта е занимание самотно и о, чудо, отново отговорността за нея е на друг. Има една, единствена тънка разлика. Докато смъртта ни е чужда работа, то щастието си е в нашата собствена власт.

И не, не е скрито нито в срещите, нито в леката храна, нито в пътуванията.

Щастието е нещо, което носим в себе си. Нещо, към което можем да се обърнем всеки миг. Да го хванем за ръка и да го изведем на среща с приятели, на дълъг и безцелен път, на разходка или просто на светло.

Само тогава можем с лекота да отдъхнем: Щастие? Да! Да! Да! Благодаря!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.