Ива Дойчинова
Каквото и хубаво да се случи на нас, българите, все сме недоволни. Покрай рекордното четвърто място, на което ни класира Поли Генова на Евровизия, отново прочетох хапливите коментари и провиждането на конспирацията до цялото дъно на световния заговор срещу България.
Какво щяхме да четем, ако Поли не беше отишла на финал? Апокалиптични текстове за фалита на българската музикална индустрия, слабото продуцентство на БНТ, ниския ни гео-политически ресурс и червивата Евровизия, която лансира брадати певици и гей-изпълнители.
Поли обаче отиде на финал. И се оказа, че хора, които отдавна не гледат телевизия, а особено такива скучни и древни кооперативни идеи като Евровизия, са я проследили. Естествено – гледането не е придружено с наслаждаване, а с онова специфично вътрешно напрежение да се види къде е пробива, гнилото и продажното.
И текват анализите: не е вярно, че шведските таксита слушали „If love was a crime“. Един глас не са ни дали бакшишите. Малко ни е четвъртото място – първото си е наше и по право, и по чест. Обаче конфликта Русия – Украйна вече е на песенно ниво, няма как да ги преборим. А прословутото ни европейско гостоприемство прекали с жестовете към Австралия, а на всичкото отгоре азиатка я изпя. Иди и се оправи с тези етноси и географии – Европа на пет океана, а Изтока пак е пробил границите като нечакан бежанец.
Най-малкото, което прочетох е, за представянето на Поли на сцена и изявлението, което тя направи към българските политици за улесняване на гласуването от чужбина. А си струваше да се пише за това. Струваха си и публикациите в подкрепа на подкрепата ни изобщо за българите, които са известни, популярни и видими и се представят добре по света. Техните победи са и наши победи, техните загуби не са грехове. Нормални човешки грешки, които не бива да стават повод да ги убием с думи.
Евровизия 2016 в Стокхолм беше най-доброто шоу, което съм гледала от години. Шведите показаха, че не случайно са музикално сърце на света и са родината на ABBA, Eagle-Eye Cherry, Roxette, The Cardigans, Europe, Ace of Base, In Flames, Rednex, The Hives, Millencolin, At The Gates, Robyn, Refused.. Водещите бяха на изключително ниво, а чувството за стил и хумор са урок по класа.
Много харесвам Джамала и нейната песен „1944“. Тя се открои на фона на доминиращото евро-диско и стремеж „как да се харесаме на всички“ по добре иронизираната рецепта на самите организатори. И си беше песента за тази година. Не случайно получи и такъв зрителски вот.
Поли Генова зае точното си място и то е много високо. Даже не отчитам броя на участниците и тяхната музикална биография, нито милионите зрители и наистина световния отзвук на Евровизия 2016.
Българското присъствие на 4-то място е чудо! Абсолютно чудо като се замислим за това има ли подкрепа изобщо развитието на българската музика в България.
Правилният въпрос е не кой ни прецака за първото място, а стана ли хит „If love was a crime“ у нас? А от българските таксита какво се чува? И радиостанциите какво въртят?
Като ми пееш, Поли… кой ли ми те слуша и какво трябва наистина трябва да се чуе след твоята победа на Евровизия?
Още от Ива Дойчинова:
Защо на брака му е спукана работата?
