Скъпи приятели, през изминалата седмица нашият автор Симеон Колев бе поканен от представителството на "Джип" в България да се включи в международен тест драйв на колата в Милано, Италия, където заедно с още над 60 журналисти от цяла Европа да изпробва нейните възможности. Той реши да сподели вълнуващото си приключение и с вас, читателите на Edna.bg. В следващите редове можете да се насладите на неговата история за преживяването:
Хората често пъти казват, че името само говори за себе си.
Сигурно и с машините е така. Опитвам се да си го представя по време на срещата ми с Джип Ренегат (Jeep Renegade). Чувал съм за него, чел съм за него и въпреки това се чудя, какво може да ми каже за себе си извън лъскавите брошури и клишираните понятия. По дяволите, в този живот трябва да остава нещо и отвъд лъскавите брошури и клишираните понятия...
- E, значи ти си новият Джип Ренегат?
- Да, аз съм. Не знам да има стар Ренегат, но ако ми позволите игра на думи, аз съм Superstar Renegade. А, вие кой сте?
- Симо. Водя сутрешно шоу по БГ Радио и пиша за Edna.bg
- Звучи интересно. Сигурно сте много известен. Можете ли да пеете?
- Не. Защо, щом някой работи в радио, трябва да може да пее? Ти можеш ли да пееш?
- Не, но имам съвършена музикална система.
- Дай на "ти". И без това е странно, че си говоря с кола...
- Аз не съм "кола", Симо. Аз съм Джип.
- Добре. И какво толкова ?
- Джип. С кодово име Ренегат. Син на баща си, внук на дядо си, както искаш го кажи, но всичко в мен е направено, сякаш никой никога няма да направи нещо по-добро. Всичко в мен е дълго мислено - недостижими системи за сигурност, перфектни двигатели и върхови технологии във всяка фибра от тялото ми. Мога да живея сред хора и сред коли, но когато ми омръзне да ме зяпат, да се побутват, да си правят селфи с мен и да ми се облизват, мога просто да "хвана гората", а когато гората свърши, аз ще продължа. Аз съм като добрия секс. Не ме търси, ако искаш половинчата работа. С мен ще стигнеш до края.
Аз съм всичко, което пише за мен, но ти оставам верен дълго, след като лъскавата ми брошура се изтърка. Не съм конюнктурна кола. Не съм консуматив. И след 50 години ще разказвам за теб на внука ти... Извинявай, започнах да звуча като реклама. Хайде, че става неловко да говоря за себе си...
- Добре, спечели вниманието ми....
- Едва ли. Аз все пак съм само "кола", Симо, забрави ли?
- Не, сериозно. Особено частта с бързия секс ти беше много силна. Какво значи - внук на дядо си?
Дядо ми е Джип Уилис (Jeep Willis). Създаден за 42 дни през 1941-ва година. Кораво копеле! Направили са го за войната, призовали са го във войната и я спечелил. Минавал е отвсякъде, бил се е на всички континенти и никога не се е оплакал и не се е предал. Изпълнил дълга си до край. Като добър войник, Симо. Това е дядо ми. Нали не мислиш, че с такъв старец, с такива гени, мога да бъда беззъбо колежанче с напомпани калници и декоративни решетчици тук-там...
- Добре, моите уважения, ама на пазара има толкова много коли. Защо да избера точно теб? Виж какво правят германците, например.
- Аз съм машина, Симо. Кажи ми ти, как избираш приятелите си, как избираш любовта на живота си и от какво точно ти спира дъха? Откриваш го със сърцето си, а не от брошурата с технически данни.
И да, чувал съм за германците. Респект! Но те загубиха войната...
- Това не беше особено дипломатично изказване...
- Коя точно част от мен казва, че съм дипломатичен и рафиниран пич, Симо ?
- Лошо момче ли го играеш?
- Не играя. Оставил съм това на другите колички. Аз съм суров. Нямам "заоблени форми" и "меко преливащи се извивки". Имам характерни черти. Мен ще ме познаеш. Защо ме караш да звуча като реклама, Симо!?
- Значи си несравним, така ли?
- Много хора казват, че имат джипове. Нямат джипове. Имат разни транспортни средства с високопроходими претенции, но на повечето силите им стигат само да качат тротоара. Не ме сравнявай с когото и да е. Аз съм като ксерокс и памперс. Нарицателно. Ще стигна, докъдето не те е страх и ще спра, не защото не мога повече. Направен съм да мога повече. Продължавам, без да мрънкам и независимо от обстоятелствата. Спирам, ако не си сигурен, че трябва да продължиш. А до къде искаш да стигнеш е философски въпрос. Това е твоя дилема. Не моя.
- Какъв човек щеше да бъдеш, ако беше човек?
- Загубен. Хората нямаше да имат Джип. Колите нямаше да имат модел на подражание, а днешните възрастни нямаше да имат никакви плакати, които да лепят в детските си стаи.
- А колко струваш?
- А ти колко струваш, Симо? Ти си безценен. Аз имам цена.
- Има ли нещо, което не съм те попитал ?
- Аз не съм твоя отговор. Има толкова много коли, които ще те закарат до точка Б. Лесно ще научиш всички подробности – точно колко съм здрав, точно колко ми е добър двигателят, точно в кой сегмент съм позициониран. Но ти не си "сегмент". Ти си Симо. Винаги в интернет можеш да прочетеш къде съм произведен, колко ми е просветът (моят е най-голям, затова и минавам отвсякъде), ще видиш колко ми е голям багажникът, колко ми е широко вътрешното пространство и какви версии имам. Но, Симо, коя брошура ще ти каже, че съм просто един войник, който ще ти служи до края?
- И готов ли си да служиш до края, Ренегате?
- Роден съм готов.
- Нещо такова, беше казал Анди Гарсия в "Бандата на Оушън"...
- А нещо такова беше казал Ал Пачино във филма "Any given Sunday" - "Когато остарееш нещата започват да ти се изплъзват. И тогава започваш да се бориш за всяка секунда, за всеки сантиментър, за всяко малко нещо. Но това го разбираш, когато остарееш. И знаеш, че си жив, защото се бориш". Така, че Симо, от теб зависи дали ще живееш силно, или ще умреш безславно живеейки.
- Излиза, че си най-великият!
- Не го познавам. Аз съм Джип Ренегат!
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
