За мнозина Коледа натоварва повече, отколкото отпуска. Безкрайна суетня, целодневни задръствания около моловете, пазаруване сякаш никога няма да има утре. Стрес, дали си купил всичко и какво още можеш да купиш. И на кого.
И накрая идва отпускането – тоест преяждането. По телевизията дават "Сам вкъщи" 1, 2, 3, 5, 8... от радиото звучи "Silent night" в изпълнение на всички възможни артисти и версии.
Дааа, така погледнато Коледата наистина не изглежда много яко.
Но, Коледа не е това.
Друго е.
Един подарък е достатъчен. Това, че можеш да купиш 100, не означава, че трябва да ги купуваш. И е по-добре да научиш хората около себе си, най-вече децата, да се радват на това, което получават, отколкото да ги научиш да очакват повече. Все повече.
Времето е всичко и то ни се случва сега. Спри. Ама наистина спри. И се върни. Обади се на вашите и ги изведи, където и да е. Седни с тях и ги попитай, как са, липсвате ли им ? И им кажи, че и те ти липсват. Те наистина ти липсват. Просто не се сещаш за тях, защото имаш задачи, а и те са деликатни и не ти се натрапват.
Няма играчка, която да си играе с детето ти. Няма. ТИ си най-хубавата му играчка. Седни с него и заедно сглобете нещо. Прочетете инструкциите заедно, направете план и действайте заедно. По принцип.
Конкретно за Коледа. Не пращай есемеси. Моля те. Толкова е тъпо... Само си помисли, как звучи някакво пожелание в стил "нека открием добротата в себе си не само по Коледа и нека открием сърцето си за любов..." и бла-бла... от номер, който не ти говори нищо. Същият текст е изпратен до всички в телефония указател. Наистина ли се кефиш на толкова "прочувствено" пожелание свалено от интернет и пратено от анонимен? Съмнявам се.
Не се чувствай длъжна да поздравиш света по Коледа и Нова година, защото твоят истински свят са тези, за които се сещаш най-напред. А, ако някой ти се разсърди, че не си се сетила за него, не забравяй, че той също можеше да се сети за теб.
Обади се. Прати картичка. Нека вместо брошурите от супермаркетите, хората, които са ти близки, намерят нещо по-смислено в пощенските си кутии. Ето ти и чудесен повод да отидеш до пощата и да си припомниш как изглежда тя отвътре.
Вземи една книга за празниците и обясни на децата, не какво се яде на Коледа, а какво се прави на Коледа. И на Бъдни вечер, преди това.
Спри да мислиш, какво искаш. Започни да мислиш, какво да дадеш. Започни с една кутия бонбони и мини през съседите в блока. Звънни и на тези, които не можеш да дишаш. Едно бонбонче. Нали е Коледа.
Чети. Книги. Не вестници.
Казвай "Благодаря". И "наздраве", ако някой непознат кихне на улицата.
Прави секс с половинката си. Дори и когато те мързи, скучно ти е, трябва да се събличаш, къпеш и тнт. Помисли, че никога след секс не се чувстваш зле.
Спри да правиш секс с някой, който не ти е половинка, ако си обещала да остарееш с половинката си. Обещанията трябва да се спазват. Иначе девалвират.
Кажи на някой, че го харесваш, дори и да си мислиш, че той трябва да направи първата крачка, или че нищо няма да излезе.
Казвай "Не". Винаги, когато не искаш да кажеш "Да".
Спри да гледаш себе си, защото докато се вторачваш, изпускаш важните неща, които стават около теб.
Започни да променяш средата. Посади дърво, дори и да не е в двора ти. Направи градинка пред блока. И не се отказвай, ако никой друг не я поддържа. Ти си я гледай за себе си.
Роди дете. Или осинови. Или и двете. То ще остане след теб. И ще те продължи.
Опитвай се да бъдеш по-добра, а не по-успешна.
И не поствай този текст с коментар – "Това ме накара да се замисля". Просто се замисли.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
