Мразя да се разделям с хората. Много ми е трудно да кажа "Това беше. До тук сме". Привързвам се дълбоко и дори когато чувствата и взаимоoтношенията не се това, което сме очаквали, все аз съм човекът, който иска все пак да продължим да бъдем в тази връзка с надежата, че "нещо ще се промени".

Дали това е правилно?  Близките ми винаги са казвали, че имам безкрайно търпение, което аз лично не намирам за вярно. Просто давам всичко от себе си и вероятно затова ми е толкова трудно да махна лековато с ръка и да кажа "Довиждане".
Но се е случвало.
И ми е било кофти... след това.
И от всичкия горчив опит, който съм имала в подобни ситуации, си давам сметка, че фазите на раздялата са няколко. И почти винаги са ясно изразени в рамките на долните пет параграфа.

1. Депрсия
През първия етап на всяка раздялата се плаче. Много. Независимо дали ти си изоставения или инициатора на раздялата, искаш или не искаш -  изпитваш тъга. Макар и най-често плод на неповторимото човешко качество, наречено "самонавиване". Но определено се минава през  момента, в който не можеш да правиш нищо друго, освен да лежиш по средата на спалнята си със забит поглед в една точка.

Не искам да издребнявам и да споменавам безбройните празни шишета вино или кофичките сладолед, които вървят ръка за ръка с този период, но всички знаем че те са там някъде.

2. Отказ за приемане на случилото се
Тук идва моментът, когато през главата ти минават мисли "Това не се случва", "Стига бе защо все на мен?", "Не, и този път ще се сдобрим 100%".

Характерни за този етап са и безсилните погледи към телефона ти на всеки 15 минути, с отчаяна надежда за това така очаквано пропуснато повикване или съобщение. Този период е най-опасен за хората със по-слаба воля, които решават, че с разговори по мобилния, ще поправят нещата.

И се започва безкрайният цикъл на телефонни обаждания, даващи началото на поредния безсмислен и глупав спор, приключващ най-често с "червената слушалка". До следващото идентично "обаждане за помирение".

3. Пазарене
Ето тук идва любимият ми момент - пазаренето един с друг. Излизате на вечеря или питие "като приятели", да си поговорите за живота. След първите няколко изречения, бързо изчерпвате темата "за нещата от живота" и нетърпеливо прибягвате към същинката на срещата. "Коя е новата?"- въпрос, в който влагате всичките си актьорски способности, за да можете да допълните с небрежната фраза като "питам те като приятел, какво толкова..."

Независимо от отговора следват класическите "Какво по дяволите се прецака межу нас?". Идва и въпроса "Защо?". Единия от двама ви почти винаги е силно убеден в това, че нещата могат да се поправят и започват тънките подмятания, погледи, усмивчици и закачки.

След няколко питиета време се стига и до златната фраза, като "Толкова си подхождахме...". По традиция,  след няколко напитки време “пазаренето” приключва с “наддаване” в нечие легло. И така няколко пъти, докато не дойде следващата фаза.

4. Гняв
Тук е фазата, в която се разбира, че нещата наистина са приключили. Пазаренето вече не минава, а взаимоотношенията, които имате в този момент, не ви удовлетворяват. Явно, че няма връщане. Примирението все още ви се струва твърде невъзможно. Идва гневът.
Триене от фейсбук. Триене на скайп, телефон, мейл. Да не забравим и връщането на подаръци и всякакви вещи, "които ми напомнят на теб". Ужасна боза. И все пак, независимо че не можеш да понасяш вече гласа му, убежденията му, лицето му, работата и хобитата му, независимо, че вече всички контакти с него са изтрити (официално), ти пак намираш начин да разбереш къде е, с кого е, какво прави. Но и това и омръзва. И тогава идва последната фаза.

5. Премирение
И ето, че настъпва моментът, в който ти минава. Просто го преживяваш. Всичко отшумява неусетно, както когато осъзнаеш, че лятото е свършило. Най-сетне поглеждаш нещата някак "отстрани". Вече не си част от играта и всичко ти изглежда малко по-несериозно, отколкото си го приемала досега.

Усещаш свободата си, а с нея започват да идват всички приятни емоции и преживявания. Чувстваш се леко глуповато за това, че за кратко си успяла да надуеш главата на всичките си приятели, да изплачеш реки от сълзи, да изядеш планини от шоколад и да се докажеш пред себе си и познатите си като достоен герой за сапунен сериал. Но всичко е минало. Всичко, освен това, което предстои – а то непременно ще бъде хубаво.

Кога настъпва последния етап, така и не мога да кажа със сигурност. За някои са нужни дни, за други месеци, а може би и години. Знам само, че колкото повече се вглъбяваш и самонавиваш, толкова по-трудно ще се освободиш от този излишен и вреден товар.

И ако вскичко това ти се струва познато, ето още една причина следващият път, в който нещата отидат "натам", просто да се усмихнеш и да приветстваш малко по-ведро изненадите, които ти поднася животът.