Напълно изтощена след десет часовия път с кола, в адска виелица, стигнах "Хотелът на различните". Настаних се набързо и реших, че първо ще се наспя и чак утре ще се запозная с подробностите.

Интересът ми към това място дойде от кратка статия в списание "Любопитно". Набързо се подготвих за лягане. Стаята изглеждаше уютно. Сънят ме прибираше, когато от горния етаж чух тропот на копита. За части от секундата се поколебах, но любопитството и трополенето, които ми пречеха да заспя, надделяха.

Качих се бързо и останах наистина втрещена. Група прилепи играеха на сляпа баба. Но истински голямата ми изненада беше, че на летящите мишки крачетата им бяха подковани. Още не можех да се съвзема от видяното и прозорецът в края на коридора се открехна. В рамката му се появи Батман и с един категоричен жест прибра малките си наследници. Стори ми се, че и той е чифтокопитен.

Нощта не ми предложи удобствата си. По-скоро ми показваше неподозираните си странности. Изненадите се лееха една след друга.

Феномените изникваха пред смаяния ми поглед, като от цилиндър на фокусник. Лунната светлина ми открехваше "пердето" на различните, които така бяха свикнали със странностите си, че на никого от тях не им правеше впечатление как калинки месят тесто, богомолки правят снежен човек, кенгуру играе ръченица, а в ъгъла Халеевата комета скача на въже.

Започнах да усещам, че лека-полека ми поникват крила. Но най-много ме безпокоеше вероятността на сутринта да съм с огромен клюн.

Винаги е добре, да имаш възможност да смениш хотела. Бързо се прехвърлих в отсрещния, от другата страна на шосето. Там кучето до входната врата помаха с опашка, а мухата на рецепцията беше най-обикновена муха на рецепция.

Заспах веднага с лягането, дълбоко и не сънувах. Сутринта бях отпочинала и доволна, че смених хотела и намерението си. Приготвих се за тръгване. Точно преди да затворя вратата ми се стори, че по тавана на стаята има следи от петна на далматинец. На сто и един далматинци. Реших, че ми се е привидяло.

А ето това не е съвет, а по-скоро е препоръка – четете каквото поискате, но внимавайте къде ще ви отведе любопитството.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.