Преди десетина дни бяха годишните музикални награди на БГ Радио. Това е най-голямото музикално събитие в страната за годината.
Казвам го не само като визия, но и като непренебрежимо кански труд и усилия, които се влагат от пренебрежимо малко хора.
Разбира се, че съм убеден в това, че усилията не се броят, а само резултатите. Затова обръщам внимание и на тях.
Шумна, бляскава церемония, посетена от 20 000 хиляди души, емоционална и почетена от цвета на българската музика и излъчена по Нова Телевизия с прекрасен рейтинг.
И на следващия ден започвам да чета коментари.
Повечето са супер. Но и брутално тъпи между тях. Естествено подминаваш. Подминаваш, подминаваш, ама накрая спираш с мръсна газ до поднасяне и се обръщаш за малко.
Понякога нещо пробива дебелокожието ти. Виждаш хейта. Съвсем конкретно – наградите били много странни. Тоя спечелил, а не другият, петият, а не третият. Така. Като някой иска някой да спечели – да гласува. Побеснявам, когато някой тъпак си седи “дома” и не прави нищо, ама е все недоволен от резултата, който се получава без негово участие.
Другото. Пеели били на плейбек. Ох, майко, майко... Ще цитирам Мик Джагър след концерта им на стадион “Лужники” в Москва – “Който иска студийно качество – да си купи албума ни. Който иска емоцията и настръхването от концерта – да гледа на живо!”
Пак влязох в детайли, ама аз с желанието да онагледя.
Трудно можеш да опишеш хейта. Обикновено казваш – абе, мани ги тия и отминаваш. Така правехме едно време с лудите. Казваха ни – абе, мани го тоя е луд. Ама това, че си луд не те оправдава и не ти дава право да тормозиш другите с лудостта си, нали така ?!
Мен са ме учили, когато няма какво да кажа – да не казвам нищо. А когато самоцелно дрънкам глупости, обяснявайки как имам право на лично мнение – да си ударя два шамара и да си седна на столчето в ъгъла.
За чий ти е да ни натрапваш хейта си? Е, това ми обясни? Нямаш ли друга работа ? Честно ? Нямаш ли нещо по-интересно, с което да ни запознаеш, свързано с теб ? Работа, интересно хоби ? Нещо, което да остане след теб и нещо, което да обърне вниманието към теб ?
Силно вярвам, че човек е създаден, за да създава, а не да руши. Дори и с думи. Разбира се, че правата на изразяване са по-свещени от нас, но понякога човек трябва да осъзнава, какво говори и дали само не хаби думите.
Това мнение съвсем не е свързано с наше събитие, или с нещо конкретно. Просто се възмущавам от неистовото желание някой да каже нещо, сякаш му е за последно. Мен са ме учили никога да не пропускам да похваля нещо или някого и рядко шумно да негодувам, особено, ако негодуванието ми е прост, претенциозен и нерационален хейт, който не води до никъде.
Ок, това съм аз. Ценностите ми нито са универсални, нито са безалтернативни.
Но помисли...
Не е ли по-важно, вместо да хабиш себе си и думите в това да “храниш” някого, да оставиш следа, когато наистина кажеш нещо, което да остане, което си струва?
Или ако хейтът, искам да кажа, твоето лично мнение, продължава да е по-силно от теб, много помага, ако си намериш мъж. Знаеш ли как помага!? Направо ще се учудиш от ефекта. Даже ти го препоръчвам като лекарство за всичко в живота ти. Даже и срещу хейт.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
