Става дума за София. За жителите ѝ и нейните гости. И вероятно за по-големите градове. Но най-вече за сблъсъка на тези, които имат съзнанието на столичани и тези, които си мислят, че местоживеенето им дава и съзнание. Не им дава.
Преди всичко, едно критично важно уточнение.
Имам адски много приятели извън София. Работя с хора, дошли от някъде и са върха. Затова, не искам да слагам никого под общ знаменател. Но важното уточнение си остава това, което се отнася за изключенията.
Гледам ги какво правят. Идват от някъде и носят малкото си място в себе си. Въпреки че са го напуснали, то не ги е напуснало. Идват като вандалите, които опустошават и разграбват Римската империя.
Снимат се по ескалаторите на моловете и паркират една кола на две паркоместа. Говорят с всички на "Ти", дори когато това не е възпитано. Държат се като бабаитите от крайните квартали, които са попаднали в светлините на центъра и се оглеждат, очаквайки някой да ги нападне. Никой няма да ги нападне. Никой не ги и забелязва, но те все пак идват от крайните квартали и там са свикнали да бъдат нащрек. Да демонстрират агресията си. За всеки случай.
Те са нагли, пробивни, шумни, цапат. Рядко пъти си плащат данъците, защото в големите градове данъците са по-високи.
Псуват и мразят. Мразят гражданите, защото са надувки и "кво, като си от София!?". Мразят богатите, защото са забогатели на техен гръб и по принцип, защото са забогатели. Мразят "селяните", защото са селяни. Мразят тези, които са изпълзяли заедно с тях от дупката, защото знаят тайната им. Какви са и от къде са дошли.
Тези, които идват с пари, най-често са продали три ниви в Шабленско и са купили апартамент в Лозенец и си мислят, че са върха. Мислят си, че купувайки имот в София, купуват и "жителство". А, тези пък, които нямат нищо "там", са заложили всичко на "тук". За тях няма път назад. Ако се провалят в големия град, няма къде да се върнат.
И в двата случая агресията на селото се сблъсква с толерантността на града. Сблъсъкът е цивилизационен.
Идват на място, на което не принадлежат, искайки да принадлежат, но не искат да платят цената.
Те живеят така, сякаш са дошли в големия град за малко, сякаш утре ще си отидат. Всеки петък, когато се завръщат по родните си места, псуват големия град и обясняват, колко е мръсен и шумен и как там "не се живее". И в неделя се връщат обратно, за да го направят по-мръсен и по-шумен.
Не съм за каквото и да е ограничение в придвижването на хора от едно място към друго. Човек задължително трябва да търси реализацията и щастието си. Не ме дразни и това, че мекат и въйкат. Всеки си носи спецификата на говор и книжовният изказ не те прави повече "гражданин".
Дразни ме манталитетът на липсата на уважение към големия град. Демонстративният бабаитлък и тарикатлък, желанието да покажат, че не им пука от нищо. Че големият град не ги респектира.
Те взимат от града, без да осъзнават, че цивилизацията изисква. Защото привилегията да живееш в голям град, струва манталитет и усилия.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
