Edna моя приятелка живееше сама. Година след година.

Много хора от моето поколение живеят сами. Не се женят, не се омъжват, не се събират и не създават деца.

Имам предвид – родените около 1970-та. Защо е така? Ще попита някой, който не иска да мисли, а само използва въпросите, за да храни малодушното си и злорадо черногледство.

При нас, съвременните българи, типично е задаването на реторични въпроси, които чисто и просто целят да потвърдят представата за окаяното ни положение.

Не очаквайте, че някой, който задава такъв реторичен въпрос, иска да получи отговор! На него му е достатъчно, че след като го зададе, ще може да поцъка с език. Да поплюе по коравата черна земя и да се потюхка. Да пообвинява тоя оня.

На задавача на черни, реторични въпроси, му е достатъчно, след като зададе злорадия си въпрос, да каже своето изконно: "Ужас, ужас!"

Повярвайте, нему не са нужни ни отговор, ни някакво решение на проблема!

Защото, ако има отговор и още повече решение, той ще загуби свещеното си право да се тюхка и да се оплаква, да злослови и да черногледства!

А сигурно се досещате: този, който се оплаква и тюхка, него не го закачат и не му търсят отговорност за нищо! Той си седи и си е (чуйте каква смрадлива и подходяща дума-археоптерикс ще изтърся сега): "Той си е рахат!"

Който може да се оплаква, той си е рахат.

Представете си. Сутрин е, дошло е време за усилна работа, слънцето вече работи своята работа на небосвода. Всички хора са се строили пред света. Но някой излиза от строя и казва: "Ох, днес съм много болен. Най-болен съм от всички! Поне в Европа. Днес (казва същият) съм и много беден. Най-бедничкият съм аз... Ах, колко съм зле само! И също така, най-много от всички пуша. Така че – ще може ли да ме освободите? Ще може ли днес да ме пуснете? И да не ходя на работа? Ах, ужас, ужас! Аз съм най-нещастният и най-болният, и най-бедният! Може ли да не ме закачате? Днес... и по принцип?"

Кой е този, който излезе от строя и рече тази унизителна реч? Познахте ли себе си в него?

И така. Защо хората от моето поколение не се събират и не живеят заедно? Поне интелектуалците, образованите хора?

Някой ще каже: "Напротив – събират се!"

Но от моя клас – ще кажа аз – а и от моя випуск на най-елитната Национална природо-математическа гимназия, "живеещите с някого" са най-много половината. Другите са самички. А колко ли от тях имат деца?

И аз мисля, че има един отговор. Той не е единственият отговор, но е един от многото.

Най-умните и образованите са и най-отговорните. Те не биха създали деца, ако не виждат начин да им дадат добър живот. Най-умните са и най-далновидни…

Те, може би, не виждат в далнината нещо, което прилича на добър живот?

И така. Имам Edna приятелка, която живееше сама. Почти на моя възраст. Не, не. Поне десет години по-млада. Но беше заживяла като самотница. С много смели проекти и с много смели каузи в главата и в сърцето. Работеше много и се бореше много. Даваше силите си за благи дела. Но – сама.

Защото беше женена преди години. За много по-възрастен от нея мъж. Един велик българин, но няма да кажа кой. И той почина. И тя беше решила да не изменя на паметта му. И използваше самотата си като гориво на своя добродетелен ентусиазъм. На нас ни беше малко тъжно за нея. Но как да ти е тъжно за такъв борец за благородни каузи? За майка Тереза няма защо да ти е тъжно, нали така?

И ето. Един ден тя ни се обади. И каза: "Аз поисках позволение от паметта на моя мъж-ангел да имам отново любов и да заживея отново с мъж!"

"И какво?" – плеснахме с ръце и я попитахме ние, нейните приятели. – "Ами ето, с нов мъж съм, любим и чудесен." – каза моята приятелка.

И аз си казах: "Решението на въпроса за събирането на хората от новите поколения вече ще се решава…"

О, да. Чуйте: "Вече ще се решава на лично ниво!"

Ако до сега държавата, партията, обществото, църквата, семейството, мама, традицията, клюкарките от входа са карали хората да постъпват така, както трябва, отсега нататък ще постъпваме по личната си воля! Ще заживяваме заедно или поотделно и ще създаваме или не създаваме деца – само по личната си воля!

И за да има деца и семейства в бъдеще, ще трябва доста от нашата лична воля.

А на чистия ни славянски език "воля" означава "желание"!

Моята приятелка беше наложила своята воля-желание да не бъде сама и да заживее с някой Друг. Дали щеше да загуби желанието си да прави благи дела? Защото губи горивото на благородната самота?

После си казах, че тя ще има по-висококалорично гориво за благи дела занапред. Гориво ще ѝ бъде любовта.

Любовта е най-силното гориво!

Благославям своята приятелка аз!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.