Падаме в капаните, които залагаме сами. Винаги е така. Неслучайно и българският фолклор е пълен с поговорки в този смисъл. Егоизмът и себелюбието често вземат връх. Предизвикателството е да ги преодоляваме и да бъдем добри.

Когато залагаме капани, обикновено после угризенията завладяват първо нощите ни, а после и часовете през деня. За съжаление е късно. ИЗВИНЯВАЙ е само дума. Извиненията са просто думи.

Себе си обичаме повече. Себе си закриляме повече. За това често оставаме сами.

Самоуверените ни чувства ни погубват. Убедеността, че другите на всяка цена трябва да приемат нашата истина, е смъртоносна. Трябва да се научим да възпитаваме чувствата. Да бъдем толерантни. По-смирени.

Страховете винаги ни застигат. Неосъзнатият опит ще продължава да ни кара да допускаме грешки. Резултатът е възможен, но единствено, след като се научим да приемаме, че грешим. Ние не сме съвършени.

Чувствата и желанията имат смисъл, ако ги споделяме с някого. Стига гордост! Стига предразсъдъци! Родени сме за любов.

А любовта винаги трябва да бъде взаимна.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.