Понякога си мисля, че гласът ми е висок към метър и седемдесет, има дълга, вероятно руса коса и притежава красиви форми…

Мисля си го, защото, признавам си, се е случвало да се запозная с верен слушател, в чийто очи прочитам известно разочарование от това как моята визия не отговаря на негова представа за нея. Човекът ме е "виждал” по радиото по друг начин или просто гласът ми ме е нарисувал друга.

Рисувал ме е във въображението на някого като… сериозно красива, без това да е истина. За жалост. Или не?

Истината е, че аз не съм половинката на Звяра от "Красавицата и Звяра”, както не приличам ни най-малко на която и да е друга принцеса. Ако в живите си контакти умея да печеля хората, то е благодарение на някакви си чар и излъчване…и това е. Не че ги подценявам, но наистина, това е. Гласът ми обаче, понякога работи в друга посока по отношение на моята визия и откровено си лъже.

Помня веднъж, когато сутрешното шоу на БГ Радио за първи път направи своето варненско турне и някъде към 5 и половина сутринта подреждахме студиото срещу фестивалния комплекс на морското момиче Варна, дойде един възторжен фен, воден от искреното желание да се запознае с нас.

На това първо пътуване аз бях единствената жена. В ранни зори в компанията на Симо и още четирима мъже приготвяхме пулта за началото на шоуто. Дойде човекът, огледа ни, запозна се със Симо и попита: "А Богдана? Коя е?”… Изправих се сред петима мъже…”Амииии, аз съм!”

"Аааааа, дааааа! Здравейте!” – леко разочарован и видимо изненадан ме поздрави фенът.

Сещам се и за онзи филм "Като куче и котка" с Ума Търман и Джанийн Гарофало, в който двете приятелки размениха местата си пред микрофона на местното радио. Ума играеше русата визия, а Джанийн… гласът, който кара хората да си я представят.

Всъщност в това гласът ти да лъже така няма нищо лошо, напротив. Това е силата на радиото – да провокира въображението на хората и да ги кара да рисуват в главите си образи. Е, понякога разминаващи се с реалните с около 20см в ръста, но и това не е за пропускане - кога друг път някой ще ме види толкова висока?

И все пак, ако има някоя радиоводеща, която се е почувствала засегната от реакцията на свой слушател, който е показал явно разочарованието си от несъответствието на представата и реалността само заради тази хипотетична жена, нека ви кажа, че и при нас, радиоводещите, съществува тази опасност от несъвпадение.

Ние, които сме зад микрофона, когато ви чуваме, също ви виждаме доста привлекателни. За мен зад всеки дълбок мъжки глас стои един "клуни-подобен” мъж, а когато се видим някога на живо се оказва, че да, наистина мъжът прилича на Клуни, ама в далечината, когато е леко тъмно и той е застанал с гръб ;)

За финал на това, което споделям, ще цитирам култовата реплика на една 14-годишна съученичка на дъщеря ми, която в разговор за майки и техните парфюми казала:

"И за какво й е на майка ти парфюм... нали е по радиото?"

Смях се много.

В отговор бих казала - дали сме с парфюм или не, няма значение, важното е така да говорим, че този, който ни слуша, дори да хареса аромата му... това е. И нека въображението работи!