"Тъпо ми е...", или "Днес ми е сиво..." или "Май трябва да променя отношението си към някои хора".
Това са напълно реални постове във Фейсбук, които показват няколко неща. Първо – че имаш Фейсбук профил. Второ – че се изразяваш, следователно съществуваш.
Но освен това подобни постове показват висша форма на инфантилизъм.
Да хванем "Тъпо ми е...".
Многоточието е много важно, защото показва, че "Тъпо ми е..." има развитие, а не точка за край. Не мисля, че мога да си позволя да те уча, как да живееш и как да изразяваш страданията и мрачните си настроения, ама какво казваш с "Тъпо ми е"? Че ти е тъпо. Добре. А защо всички трябва да разбираме за това? Просто искаш да споделиш, да не го таиш.
Добре. Ама, с кого споделяш? С 4000 приятели - част, от които с профилна снимка делфин, червено вино на фона на камина или реклама на дограма с отстъпка.
WTF?
Но ОК, тъжнината е по-силна от теб. И така или иначе не си успяла да намериш сили, за да запазиш тъжното за себе си или за някой, който наистина си струва да разбере, че си тъжна.
Какво става тогава? Започват да лайкват твоето "Тъжно ми е...". Какво значи това? Че се кефят, че ти е тъжно ли? Каквото повикало, такова се обадило.
Постваш "Тъжно ми е...", получаваш лайк. Нали в края на краищата се борим за едни лайкове в тоя живот. И след три часа си получила 70 лайка и няколко коментара от сорта – "И на мен", "Ужас! За6tоооооо??????", "Недей, не си струва", или "Недей, този не си струва!".
Или "Ако усещаш, че светът се срива, ако усещаш, че си ти сама – недей да плачеш, бъди силна и купи си дограма!", като този коментар е от оня с профилна снимка - дограмата с отстъпка.
Смееш се, ама не е смешно. Не искам да се изживявам като цензура, ама с такива безсмислени постове, ще съжаляваш, че си се излагала. Пък и помисли за истинските ти приятели. Ако имаш такива. С какво са заслужили да се борят с демоните ти в остра конкуренция с още 4000 фейсбук-приятели?
Всъщност права си. Като си постнеш проблема и конкуренцията за решаването му е смазваща. Вероятно ти печелиш.
Това, че Фейсбук е свободна зона, е ясно. Че можеш да правиш, каквото си поискаш – също. Ама, малко внимавай. Много често се случва да дрънкаш неща, без да казваш нищо. И олекваш.
Представяш ли си? Непрекъснато си във Фейсбук, ама не оставяш никаква следа. Хем си някъде, пък се оказва, че си никъде. А пък със сигурност имаш какво да кажеш. Важно, а не маловажно.
Е, кажи го де? Недей да се губиш в дребнотемие, недей да досаждаш и тежиш на себе си с глупости. Излез навън.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
