Проблемът е сериозен. Глобален. Всяка втора жена и всеки трети мъж, по мои изследвания, признават за съществуването му.

Проблемът, въпреки, че "проблем" не е точната дума, по добре да кажем "мистерия", засяга всички - няма значение от материалното състояние, пола, сексуалната ориентация, размера на жилището, нито вида на пералнята. Няма значение! Мистерията на изчезналия чорап е повсеместна!

Колко пъти сме се чудили как става така, че когато прибираме изпраните дрехи, чифтовете чорапи не излизат? Никога не са точно. Никога не са всички. Като по закон поне един от чорапите липсва!

Невероятно е, но се случва в почти всеки дом, при почти всяко пране. Факт. Единици са тези, които не са го преживели. Факт.

Ако приемем, че в един осеметажен блок с по три апартамента на етаж, се пере по два пъти седмично – това са средно около трийсет и осем  изчезнали чорапа.

Само за седем дни! Дори и да приемем, че цифрата може да е леко преувеличена и я намалим наполовина – това са деветнайсет чорапа седмично. Къде отиват? Как изчезват? Къде са? Отвъд пералнята? Зад шкафа? Мистерия!

Дали не се изгубват по път към пералнята? Дали изобщо пътуват натам или не се спотайват някъде по ъгли, зад купчини с дрехи или кротко свити в прибрани зимни обувки?

Дали самата пералня не ги поглъща? И ако е така, как това бездушно центруфугиращо избира само чорапите? Защо предпочита мъжките? Не намирисва ли това на фетишизъм от страна на пералнята или намирисва от чорапите паднали зад нея?

Ако и там ги няма, дали пък не изтичат в някаква черна дупка? Или пък да търсим обяснение във физиката, в ентропията - мярката за безпорядък в една термодинамична система? Или Полтъргайст? Не, това е тотално изтъркано.

И докато търсим начин да отговорим на тези въпроси, милиони самотници – по-къси, по-дълги, на точки, на райета, на дупчици, дюс - самотници, очакват да направят чифт и не им се получава…

Само в моето чекмедже се оказаха около седемнадесет самотни чорапа, които освен смело да носиш без да се съобразяваш с еднаквостта на двата си крака, друго не ти остава.

В един момент се пробвах да бъда хитра и направих торбичка за самотниците. Така очаквах все в един момент да се появи някой от изгубените, тогава победоносно да извадя половинката му от торбичката и… да ги чифтосам.
Не ми се получи! Изгубените започнаха да изпъплят като по даден сигнал, ден след като изхвърлих торбичката. Мистерия!

И така. Аз все още нямам отговор. И докато някой не ми даде поне някакъв или успее да разбули мистерията, аз реших ще купувам само еднакви по цвят и модел чорапи, за да съм спокойна, че дори и да има изчезнали, няма да има самотници.

Също така ще чета за "Лека на нощ!" на сина ми "Пипи Дългото чорапче" – той ще се забавлява, а аз ще си мисля, че не съм единствената със загубени чорапи и кой знае колко са изчезнали на самата Астрид Линдгрен, за да напише тази  великолепната си книга.

Не, че искам да  започвам пак, ама когато е писана Пипи, автоматичните перални вече са се въртели здраво. Да не би да е от пералнята, все пак?