Кой е най-големият страх, който душата ни познава?

Страхът да не останеш сам? Страхът от отрицание? Страхът от непознатото?

Разбира се, всеки един от тези страхове може индивидуално, по един или друг начин, да ни пречи да бъдем щастливи.

Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някого в живота си. Кара те да  правиш компромиси, кара те да прощаваш непростимото и да затваряш очите и сърцето си за явните проблеми, които неминуемо се появяват ръка за ръка с този страх.

Ти винаги влизаш от връзка във връзка, и никога нямаш време да подишаш сам въздуха около себе си, не си даваш шанса да изпиташ удоволствието от “новото“, нито пък да изживееш напълно тъгата от “миналото“. Ти никога не си сам, но винаги си самотен, вътре, някъде в дълбокото.

Страхът от отрицание е нещо различно. Буквално. Страх те е от промяната, страх те е от това “какво ще си кажат другите“. Ти живееш в клетка, изградена от собствените ти предразсъдъци, клетка, която сам си построил и в която сам си се заключил. Там живеете ти и твоят страх, а в съседство в този затвор е заключено и твоето щастие.

Страхът от непознатото е една крачка след страха от отрицание. В него ти искаш да направиш нещо, но се страхуваш “какво ще стане след това?“. Мразиш работата си, ежедневието си, колегите си, искаш да напуснеш, но след това какво? Мъжът ти ти изневерява, пие, агресивен е... или просто не се разбирате вече. “Какво ще правя утре без него?“

Искаш да заминеш да живееш в Африка, но те е страх с лека ръка да зарежеш изтърканото ежедневие и да се хвърлиш в приключение.

Защо?

Представи си, че утре дойде апокалипсис и ни остават 10 дена живот. Как ще ги прекараш? Как ще ги изживееш? И трябва ли да знаеш, че ти остават 10 дни живот, за да направиш най-накрая някаква промяна?

Не се страхувай от промяната.

"Единствената константа в живота е промяната."

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.